Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
В пилотската кабина на „Куантъм“-66 висотомерът показваше снижение до 9150 м, а скоростомерът отчиташе максимално допустима скорост. Пътниците се бяха вкопчили в седалките, стомасите им се бунтуваха от спираловидното движение, а в ушите им още отекваше експлозията на ракетата. Взривът така разтърси боинга, че количките с храна полетяха по пътеките и едва не смазаха две стюардеси, после самолетът се килна рязко надолу и всички до един се разпищяха. Ужасът, че ще катастрофират, бе ясно изписан на пребледнелите им лица.
Холанд поддържаше наклона на самолета около 70 градуса и с постоянно усилие върху щурвала назад не позволяваше на скоростта да надвиши допустимата. Управлението работеше безпроблемно, сякаш двигателят си бе на мястото и нямаше повреди на крилото. На височина 8500 м Холанд промени посоката и влезе в стръмна, стегната спирала надясно. Който и да бе отзад, трябваше да се пристрои на нова позиция за стрелба, а това изискваше време.
— Какво правиш? — извика Роб.
— Търся убежище в облаците. Ако потънем в тях, можем да се скрием от нападателя и да избегнем повторен удар.
— Джеймс, според теб той дали е чул тревогата? Дали е повярвал, че сме загубени? — проплака Роб.
Холанд сви рамене. Един господ знае…
Юри избълва няколко цветисти руски псувни. „Куантъм“-66 не беше там, където очакваше да го види. Погледна в екрана на радара и разбра, че боингът е сменил посоката и вече е от дясната му страна.
Нали бил неуправляем?
Имаше едно-единствено обяснение: повредата явно не бе толкова сериозна, самолетът си работеше нормално и се опитваше да му избяга.
Трябваше да изстреля още една ракета.
— Джеймс, преминахме максимално допустимата скорост! Не знаем дали машината ще издържи! — Роб посочи уплашено скоростомера. Стрелката прекоси червената линия и в кабината се разнесе специфичното тракане, сигнализиращо за превишена максимална скорост.
Холанд намали наклона, потегли щурвала, за да спре увеличението на скоростта, и отново смени посоката наляво.
— Дик, моля те, докладвай ми височината през триста метра.
— Добре. В момента сме на шест хиляди и четиристотин. Снижаваме се с около хиляда и осемстотин в минута.
— Той ще стреля пак точно преди да стигнем облаците. Дори да успеем да навлезем в тях, ако е Ф-15 или МиГ-29, ще ни улучи отгоре! — каза отчаяно Холанд и отново промени курса.
Очакваше всеки момент да чуе експлозия. Знаеше какво ще последва — ярка светлина, силно разтърсване, разхерметизиране на кабината, повреда на приборите. А ако се откъсне и крило, самолетът ще се завърти като пумпал надолу, все по-бързо и по-бързо, докато се разбие във водната повърхност.
Не, не биваше да се предава тъй лесно! Докато има и най-малката искрица надежда, ще се съпротивлява докрай.
— Няма да им са дам! — процеди през зъби той.
Рейчъл, която го наблюдаваше с тревога, изведнъж осъзна, че притиска телефона до гърдите си, и бързо прилепи слушалката до ухото си, сякаш човекът от отсрещната страна може да им помогне с нещо.
Връзката се беше разпаднала.
Защо искаха да ги убият? Защо, защо? — понечи да извика с все сила, но бе изгубила гласа си. Изпусна телефона и разтреперана се хвана за облегалката на Холанд. Джеймс бе единствената им надежда за спасение.
Юри държеше нервно пръста си върху пусковия бутон на втората ракета, програмирана да удари пикиращата цел. Гълфстриймът не бе пригоден за захват и стрелба надолу като съвременните изтребители, затова се налагаше да продължи стръмното снижение до височината на боинга и да насочи носа на самолета към него — чак тогава можеше да изстреля ракетата. Усети, че удебелената конструкция на гълфстрийма протестира срещу огромната скорост, но нямаше друг начин да нанесе последния решаващ удар.
Боингът се появи отново на радарния екран. Беше се снишил на почти четири хиляди метра и всеки момент щеше да навлезе в плътния облачен слой. Изведнъж електромагнитната му диря започна да избледнява — явно вече проникваше в облаците и сигналите се губеха сред кондензираните водни капки.
Сега или никога! — каза си Юри и тъкмо да натисне спусъка, когато електромагнитните сигнали замряха съвсем. Ракетата вече нямаше какво да улучи.
Целта се беше изплъзнала.
В това време Ръсти Сандърс и Шери Елис седяха на леглото в хотелската стая във Вашингтон, безпомощно вторачили поглед в телефона. Връзката бе прекъснала вероятно от неудържимото въртене и преобръщане на падащия боинг.