Изгорени мостове [bg]
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #8
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-145-0
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгорени мостове [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще бъда нащрек.
— Добре ще е да се пазите — каза Франклин. — Възможно е откриването на трупа толкова близо до дома ви да няма нищо общо с вас. Но ако някакво гадно копеле оставя по този начин визитката си, се налага да бъдете нащрек — той стана и остави чашата до себе си. — Радвам се, че кучето е при вас.
— По всичко личи, че е добра пазачка.
Франклин тръгна към вратата.
— Да, няма да позволи някой да се промъкне незабелязано до вас.
„Освен ако е Джордж Никълъс“. Карол пропъди мисълта, която й се стори смешна и недостойна за нея.
— Благодаря, че ме държите в течение.
Той издаде отново резкия си смях, подобен на излайване.
— Мен самия няма да ме държат в течение. Главен инспектор Фийлдинг се постара да ми го каже недвусмислено. Но ако науча нещо, което би трябвало да знаете и вие, ще ви уведомя — той отвори вратата и изгледа смръщено суграшицата, заваляла неочаквано, както ставаше често из тези хълмове.
— Може би ще е добре да се обадите на сержант Макинтайър. Тя е човекът в центъра на събитията.
Карол го изпрати с поглед. Не вярваше, че наоколо се навърта убиец, който се опитва да всее страх в душата й, убивайки жени, които приличат на нея. И докато не се убедеше, че в това може да има някаква истина, не намираше причина за такова телефонно обаждане, което би я свързало с предишния й живот. Наистина нямаше никаква причина.
37.
— Иска ми се да можехме да почакаме, докато дойде и леля му Рейчъл — каза Елинор, докато закопчаваше предпазния колан.
— Аз също, но Фийлдинг е права. Сега не е като едно време, когато информацията оставаше недостъпна до следващото издание на вестниците. Сега е достатъчно някой да изтърве неволно някоя дума, или някой идиот от полицията на Западен Йоркшър да реши да изкара някоя пара, изтърсвайки нещо пред журналистите, и незабавно всичко ще плъзне из Twitter. Представяш ли си какво би означавало да узнаеш от Twitter, че майка ти е станала жертва на убийство?
Пола подкара колата, паркирана досега сред болничните линейки, и се включи в потока на уличното движение.
Елинор потръпна.
— Приемам съображенията ти — тя постави непринудено ръка върху бедрото на Пола. — Трябва да си изживяла ужасен шок, когато си се изправила пред тялото на Бев.
Пола въздъхна.
— Ако трябва да бъдем честни, Елинор, това, че я открихме, ми донесе почти облекчение. Не защото я видях в такова състояние, разбира се, а защото на несигурността се сложи край. През последните двайсет и четири часа бях вече почти убедена, че е мъртва. Не би изчезнала просто така от досегашния си живот. Обичаше сина си. Колкото и тежки проблеми да е имала — а ние не намерихме нищо, което да подсказва, че нещо не е било наред в живота й — тя никога не би напуснала Торин, без да му каже каквото и да било. Нямаше как да не е отвлечена. А отвличания, при които похитителят и жертвата не са се познавали преди и не става дума за откуп, рядко имат добър изход.
— Все се надявах, че я държат затворена някъде. Че ще успеете по някакъв начин да я откриете жива. Нали четем за такива случаи — хора, държани в плен в продължение на години и после спасени. А и в сутрешния вестник пишеше, че Надя е била държана като затворница в продължение на три седмици — тя прехапа долната си устна. — Наистина исках да вярвам, че ще стане така.
На Пола й се искаше да има оптимизма на Елинор. Въпреки че в продължение на години бе наблюдавала пациенти, които не успяваха да се възстановят, тя винаги подхождаше към всеки случай така, сякаш положителният изход не е изключен.
— В случаите, за които говориш, става дума за много млади жени или по-скоро момичета. Те са на възраст, когато човек е много впечатлителен и може лесно да бъде подчинен. Могат да бъдат сплашвани и манипулирани. Не са се научили как да се противопоставят на зрял човек. Но с жени на нашата възраст не е същото. Прекалено сме опърничави.
— Предполагам, че си права. Е, какво е усещането да работиш по сериозен случай с нов екип?
Пола зави по една от главните улици, по която щяха да стигнат до училището в Кентън Вейл. Тя беше задръстена от коли и микробуси, опитващи се упорито да стигнат от единия край на градския център до другия. В такива случаи й се искаше да има синя лампа, която да постави на покрива на безличната си малка кола. Да всее страх божи в душите на наглите шофьори на микробуси — доставчици и собственици на малки ремонтни фирми, и да си проправи път през натовареното движение.