Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Тя закрачи решително към вратата и остави в парфюмираната диря след себе си смайващото разкритие, че в нейната глава по-важно беше какво се случва с нея и с любовника й, отколкото с Бетани.
— В такъв случай и дъщеря ти е мъртва — каза Райън. — Аз съм единствената й надежда. Щом изоставяш мен, значи изоставяш и Бетани.
Съзнаваше обаче, че мислите на Селин са толкова помътени, че не би й хрумнало да се върне. Тя излезе от стаята без да каже нито дума повече, и изчезна.
Райън се отпусна тежко на мястото си, смазан от тежестта на неминуемия изход, пред който бяха изправени всички. Бетани, единствената му дъщеря, която той обичаше повече от самия себе си, щеше да загине от ужасна смърт.
— Измъкнете някаква информация от този човек или аз ще го направя — кресна Уелш и тръгна подир Селин. — Утре рано сутринта ще му предявя обвинение. Надявам се дотогава да го държите под ключ.
И затръшна вратата.
Райън постави ръце върху масата и установи, че треперят, както ставаше винаги, когато емоциите вземеха връх над разума му. Белезниците му се тресяха. Нещо в тези пристегнали китките му гривни засегна струна дълбоко в съзнанието му.
Може би понеже символизираха ограничените му възможности. Един баща, който не може да направи нищо повече. Или пък му напомняха за оковите на човечеството, затиснато под бремето на неизбежната трагедия, която в крайна сметка завършва със смърт.
Той не беше Бог. Не можеше да раздере небето и да помете враговете си, за да спаси изгубеното си дете, което викаше за помощ. Беше само един заподозрян, натикан в стая за разпит, окован…
Внезапно в съзнанието му изплува една от рисунките на Костотрошача по стените на склада. Счупена ръка.
— Кажете ми, Райън — попита Рики Валънтайн, настанявайки се на стола срещу него, — къде летят гарваните?
Той вдигна поглед към нея:
— Моля?
— Къде се срещнахте с него?
— Би трябвало да знаете, вие ме намерихте.
— Прекарали сте три дни в каменната кариера?
— Да. — Беше лъжа, но още не можеше да им разкрие местоположението на Гарвановото гнездо. Не и докато не се увереше напълно, че няма друга алтернатива. — Какво друго бих могъл да правя? Трябваше да го чакам.
— Значи посланието ви по радиото му съобщаваше къде ще бъдете. Но нали той ви е подмамил към кариерата? Извинявайте, сигурно ме мислите за глупава, обаче не се връзва. Нещо против да ми обясните?
— Може да обсъдим всичко това, когато ни остане време. Вече е осем вечерта, нали? Казвам ви, нямаме време!
— Капитане, ако наистина си въобразявате, че дори ще ни хрумне да ви пуснем, ужасно грешите — намеси се Кракър и настани високото си тяло на един от паянтовите столове до масата. Преметна крак връз крак и сплете пръстите си върху коляното. — Ако искате да ни заведете на това така наречено място за среща, това е друга работа. Но истината е, че сте извършили престъпление и цял свят го знае. Установихме го безспорно. Вие отвлякохте човек и го наранихте физически. А за това заслужавате двайсет години затвор. Според мен не разбирате колко сериозно е положението ви.
Райън се взря в очите на Рики. Колкото и да му се искаше да повярва, че тя е склонна да му се довери, съзнаваше, че ръцете й са вързани. Не беше във властта й да му помогне.
— Моля ви, госпожо, умолявам ви. Той ще убие дъщеря ми, ако не се появя преди изгрев-слънце.
— Е, имаме проблем, Райън. Това го чух, обаче не чух да ни казвате къде я държи. Надявам се схващате, че сте малко непоследователен.
— Не знам къде е тя! А ако ви кажа къде той иска да се срещнем, ще се издадете. Може ли да гарантирате, че няма да забележи присъствието ви?
Тя се намръщи:
— Според мен нямате много възможности. Или ще ни кажете и ние ще проверим, с което сигурно ще го подсетим…
— При положение че изобщо има друг Костотрошач — додаде Кракър.
Рики го погледна.
— От друга страна, ако не ни кажете и нито вие, нито ние отидем на мястото на срещата, той и бездруго ще я убие. Нещо да пропускам?
Райън не отговори. Тя имаше право, обаче не се налагаше той да решава преди полунощ, защото и тогава все още щяха да имат време да стигнат до Гарваново гнездо преди зазоряване. И дори по-късно, ако пътуват с хеликоптер.
— Като не ни разкривате мястото на срещата, само излагате на допълнителна опасност живота на дъщеря си — настоя Рики. — А като знам какво изпитвате към нея, мълчанието ви ме обърква. Би трябвало да обсъдим как да се доберем до нея, а не да се затваряте в себе си.