Дъщерите на Костотрошача [bg]

— Защото беше спрян! — кресна прокурорът. — Или това е прекалено сложно и не се побира в малката ви глава?

— Наранен сте — заяви Рики и предизвикателно отвърна на твърдия му поглед. — Но ви моля да не използвате това като извинение да ставате дребнав. Не оправдавам заподозрения за онова, което е сторил, просто изтъквам, че е възможно той да не е човекът, убил седем жертви преди две години. Не разполагаме с достатъчно улики, за да решим дали Райън Еванс е истинският извършител, или просто подражава на Костотрошача заради изпитанието, което е преживял в пустинята. Или пък е само наранен баща, който прави точно каквото твърди, че прави.

Уелш пристъпи към агентката на ФБР.

— Бях там. Гледах го в очите. Изобщо не се съмнявам кой е той и ви уверявам, че когато приключа със съдебните заседатели, те също няма да се съмняват. Да не сте посмели да се изпречите на пътя ми!

— Стига толкова! — намеси се Кракър. — Всички сме на една и съща страна. Просто се дръпни, Бърт.

Прокурорът изгледа шефа на ФБР и неохотно отстъпи.

— В момента искам само да спася момичето. — Изпъна дебелия си пръст към Райън: — И той знае къде е тя.

Райън се облегна и заговори бавно, произнасяйки думите така, сякаш съдържаха крехка истина:

— Вие сте невероятно глупав, господин Уелш. Костотрошача ви нарече баща на лъжата и иска смъртта ви, понеже смята, че всичко у вас е лъжа, като се започне от обичта, която уж изпитвате към Бетани.

— Той ли ви го каза? — примигна Рики.

Райън трябваше да пристъпва предпазливо:

— Не всичко.

— Той е извергът! — заяви Уелш и изруга. Лапна едно обезболяващо и го преглътна без вода. После се тръсна на един стол в далечния край на масата.

— Извергът иска смъртта ви — повтори Райън — и дебне някъде отвън в очакване да се увери, че сте мъртъв. Склонен ли сте да рискувате живота си, залагайки на убеждението, че аз съм Костотрошача?

Никой не отвърна на предизвикателството му и той продължи, докато не ги принуди да го слушат, като се съсредоточи най-вече върху Рики, която най-много от всички в стаята приличаше на негов закрилник.

— Трябва да ме освободите.

Още докато произнасяше тези думи осъзна, че напразно хаби усилия. Не беше успял да изпълни изискванията на Костотрошача и сега Бетани щеше да плати цената. Гърдите му се стегнаха и затрудниха дишането му, но той затвори очи и успя да овладее пристъпа на паника.

— Той ме очаква. — Райън отвори очи и погледна Рики. — Все още бих могъл да я спася.

— Къде?

— Аз…

Не биваше да им казва, понеже дори намек за намеса от страна на полицията щеше да сложи край на всяка надежда да спасят Бетани. Щяха да отидат в Гарваново гнездо, Трошача щеше да разбере, че Райън е проговорил, и после щяха да намерят изпотрошеното тяло на Бетани.

— Не мога да ви кажа. Той ще я убие, знаете го. Можете да ми сложите проследяващо устройство или да намерите начин да ме следите. Но трябва да ме пуснете да се срещна с него — той го поиска недвусмислено.