![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
— Ако ни мислиш за такива глупаци, че да те пуснем… — Уелш беше толкова изумен, че не успя да си довърши изречението.
Вратата се отвори, но Райън не откъсваше поглед от прокурора.
— Вие откраднахте жена ми. Откраднахте и дъщеря ми. И сега просто ще стоите и ще гледате как този откачен я убива?
— Опитвам се да спася дъщеря ти — сряза го Уелш. — От теб.
— Къде си я скрил?
Само част от секундата беше нужна на Райън, за да се обърне натам откъдето прозвуча гласът на Селин.
Завъртя глава. Тя стоеше на вратата, облечена със светлозелена пола, бяла копринена блуза, широк черен колан и черни обувки на висок ток. Погледът й беше тъмен и остър като стоманено острие, което й придаваше вид на ястреб, съзрял жертвата си.
Само че Селин беше негова съпруга и Райън все още не беше приел, още по-малко пък беше проумял, идеята за развода им. Когато я видя да стои тук, скръстила ръце и вперила гневен поглед в него, той се почувства съкрушен от своето усещане за близост и нейната явна отчужденост.
Това беше жената, за която се беше оженил преди осемнайсет години. Бяха сменили половин дузина къщи и бяха отгледали заедно едно дете. Той се беше посветил на старанието да издържа съпругата и дъщеря си, а тя се беше посветила на майчинството и макар и двамата да се бяха проваляли хиляди пъти, все още ги чакаше общ път, който се бяха заклели да изминат заедно преди осемнайсет години.
Това обаче беше и Селин, жената, която го беше предавала не един или два, нито дори стотици пъти, а го правеше най-редовно. Това беше Селин, жената, допуснала в семейството им този хищник вдясно от него, този бик.
Това беше Селин, която мразеше него и най-вероятно всеки, който не я обичаше така, както тя искаше да бъде обичана, включително Бетани, макар че никога не би го признала.
Тя свали скръстените си ръце и се приближи към масата.
— Къде си скрил дъщеря ми, свиня такава?
Гласът й беше студен и тих и проряза гърдите му толкова болезнено, че той не успя да отговори.
— Кажи ми! — кресна тя. — Кажи ми къде я държиш!
— Не е при мен! — Как е възможно жена му да го обвинява в такова нещо?
Говори се, че отсъствието вдъхва повече любов в разделените сърца. В случая на Райън двегодишното отсъствие, довело до жестока среща в пустинята, и твърде късното откритие, че друг човек е откраднал всичко, което му е скъпо, бяха позлатили спомените му за Селин. За него тя беше едновременно богиня и вещица.
Само че сега, притиснат в ъгъла, Райън й прости цялата злина и прие с отворени обятия надеждата, която можеше да му вдъхне майката на дъщеря му.
Съзнанието, че собствената му съпруга го смята за способен да се обърне срещу дъщеря им, за миг блокира съзнанието му.
Не беше способен да разсъждава. Затова просто изкрещя онова, което вече беше казал:
— Не съм отвлякъл дъщеря ни!
— Престани! — викна му тя, готова всеки миг да се разплаче. Размаха превързаната си ръка, която Трошача беше счупил. — Престани с тези лъжи. Нямаш ли никакви чувства? Как е възможно да си толкова студен?
— Аз… аз се опитвам да я спася.
— Опитваш се да я спасиш ли?! Ти я напусна преди петнайсет години! Да не мислиш, че някой ще ти повярва? Ще повярва, че си дошъл да спасиш дъщеря си, след като през целия й живот си отсъствал? Че най-неочаквано си се превърнал в съвършения баща, готов да премести и планини, за да я спаси? Ти я изостави!
Не можеше да понесе обвиненията й, понеже знаеше, че част от тях са истина. Той беше изоставил Бетани…
Само да можеше да изживее отново последните петнайсет години, щеше да остане близо до нея и да бди над нея като орел.
Нощем щеше да спи на прага й, щеше да й сервира масата и да поднася царска закуска преди училище.
Щеше да я посреща на обяд, когато тя поискаше, да разговаря с учителите й, и да кани приятелите й всеки следобед, само и само да е близо до нея.
Сам би ходил като последния клошар, ако това щеше да позволи да й купува дрехи по последна мода, та когато минава по улицата, хората да си казват: Ето това е дъщерята на Райън Еванс, който я обича повече от собствения си живот!
Щеше да ходи на всички мачове и да скандира заедно с нея с пълно гърло, щеше да й носи хотдог в полувремето, за да може тя да стои до игрището заедно с другите мажоретки.