Код "Заплаха" [bg]

— Защо китайците? — запита Карузо. — Руснаците също са добри в компютрите. Защо да не са те?

Гавин обясни:

— Ето, момчета, едно общо правило, което трябва да знаете във връзка с киберпрестъпността и кибершпионажа. Източноевропейците са адски добри. Руснаците, украинците, молдовците, литовците и така нататък. Имат добри технически колежи и обучават многобройни висококачествени програмисти. И когато тези хлапета излязат от колежа… нямат работа. Освен в подземния свят. Всъщност румънският е вторият най-говорен език в централата на „Майкрософт”. И все пак това е малка част от общия брой на всички талантливи програмисти в Източна и Централна Европа. Повечето от другите се захващат с киберпрестъпност. Крадат банкова информация и проникват в банковите сметки на фирми. В Китай обаче имат удивително добри технически университети, подобри от тези в страните от бившия източноевропейски блок. В армията им също провеждат специализирано обучение за млади програмисти. И когато тези млади мъже и жени излязат от училище… всеки от тях получава работа. В някой от многото батальони за информационна война в Китай или пък в кибердирекцията на Министерството на обществената сигурност. Може и в държавната телекомуникационна компания или нещо подобно, но дори и тези програмисти са организирани на нападателни и отбранителни служби или компютърни мрежи, защото правителството има кибермилиция и наема най-добрите мозъци за държавна работа.

Хендли избарабани с пръсти по бюрото си.

— Значи, излиза, че китайците са по-организирани и готови за действие срещу нас.

Гавин отвърна:

— Да. Руският хакер ще ти открадне номера на картата за банкомата и ПИН кода. Китайският хакер ще спре електрическата мрежа в града и ще забие пътническия ти самолет в някоя планина.

В конферентната зала се възцари тишина за няколко секунди. Чавес запита:

— Но защо китайците го правят? Ние не използваме безпилотните си самолети срещу тях. Нещата се случиха в Афганистан, Африка и тук, в САЩ.

Биъри помисли над думите му.

— Не знам. Хрумва ми само, че искат да ни отвлекат вниманието.

— От какво? — запита Райън.

Гавин му отговори:

— От каквото всъщност правят.

Сви рамене и продължи:

— Не знам. Аз съм само компютърджия. Вие сте шпионите и аналитиците.

Сам Гренджър се облегна напред на бюрото си.

— Е, да. Тези думи ни водят към следващата тема.

Биъри се огледа. Всички му се усмихнаха.

— Какво има, момчета?

Чавес отговори:

— Гавин, искаме да летиш с нас тази вечер.

— Къде да летя?

— За Хонконг. Намерихме ФастБайт двадесет и две и се нуждаем от теб там, за да научим повече за кого работи.

Гавин отвори широко очи.

— Намерили сте ФастБайт двадесет и две?

— Всъщност ЦРУ са го намерили.

— И искате да дойда с вас на терен? С операторите?

Райън каза:

— Смятаме, че ще си много важна част от операцията.

— Несъмнено — отвърна Гавин нескромно. — Ще нося ли ютия? Чавес наведе леко глава настрани: