Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Мери Ролинсън на няколко пъти промърмори: „О, бо-же”.Погледна към мен. С всяко изпито питие езикът й ставаше по-цветист.
- не искаш ли и ти да завъртиш дупе, Луиза?
- Господи, не! - И правилно. Толкова лоши танцьори не съм виждала дори в Клуба на младите фермери.
В девет получих есемес от Нейтън. Наред ли е всичко?
Да. Ако щеш вярвай, но Уил се забавлява страхотно.
Така беше.Гледах го как се смее с глас на нещо, което Мери бе казала, и се почувствах странно напрегната.Това ми показваше, че има надежда. Той би могъл да хареса живота си, ако е заобиколен от подходящите хора, ако му се позволи да бъде себе си, а не Човекът в Инвалидна Количка, списък от симптоми и обект на съжаление.
А после, в десет вечерта, започнаха бавните танци.Гле-дахме как Рупърт върти Алиша на дансинга, аплодиран любезно от околните. Косата й бе започнала да увисва и I беше увила ръце около врата му, сякаш се нуждаеше от опора. Ръцете на Рупърт бяха сключени около нея, по-точ-но върху дупето й. Въпреки цялото й богатство и красота, малко ми дожаля за нея. Помислих си, че вероятно няма да осъзнае какво е изгубила, докато не стане твърде късно. По средата на танца към тях се присъедини друга двойка и вече не се виждаха толкова добре, а и аз се бях заслу-шала в обясненията на Мери за надбавките за домашни асистенти, но в един момент вдигнах глава и я видях да стои точно пред нас - супермодела Алиша, в бялата си копринена рокля. Сърцето ми се качи в гърлото.
Тя кимна към Мери и леко се приведе,та Уил да я чуе през звука на музиката. Лицето й беше малко напрегнато, сякаш специално се бе настройвала да дойде при нас.
- Благодаря ти, че дойде, Уил. Наистина. -Тя ми хвър-ли кос поглед, но не каза нищо.
- Удоволствието е изцяло мое - отвърна любезно Уил.
- Изглеждаш чудесно, Алиша. Сватбата е страхотна. По лицето й пробяга лека изненада. А после едва забе-
лежима тъга.
- Наистина ли? Наистина ли мислиш така?Аз пък си мислех… имам предвид, че искам да ти
кажа толкова много…
- Наистина ли. - Думите не прозвучаха като въпрос.
-Няма нужда. Познаваш Луиза, нали?
- Да. - Последва кратко мълчание.
Виждах как Рупърт се помайва отзад и ни наолюдава предпазливо. Тя му хвърли бърз поглед, вдигна леко ръка
и му помаха.- Все пак ти благодаря, Уил. Страхотно е, че дойде. И
ти благодаря за… - Огледалото.
- Разбира се. Влюбих се в него. - Тя се изправи и се запъти към съпруга си, който обърна глава, след като я
улови за ръката. Гледахме ги, докато прекосяваха дансинга.
- Не си й купил огледало.
- Знам.
Те все още разговаряха, очите на Рупърт се стрелкаха
към нас. Сякаш не можеше да повярва, че Уил просто е бил
любезен. Да си призная, и аз не можех.
- Това… притесни ли те? — попитах го. Той отмести поглед от тях.
- Не - отвърна и ми се усмихна. Усмивката му бе по-изкривена от питиетата, очите му бяха едновременно тъжни и замислени.
А после, когато дансингът се изпразни за следващия танц, аз изведнъж изтърсих:
- Какво ще кажеш, Уил? Искаш ли да танцуваме?
- Моля?
- Хайде, нека дадем на тия копелета повод за приказки.
- Страхотна идея! - възкликна Мери и вдигна чаша. -Дайте им да разберат!
- Хайде, докато музиката е бавна. Защото се съмнявам, че ще можеш да подскачаш с това нещо.
Не му оставих избор.Седнах внимателно в скута му, увих ръце около врата му, за да не падна.Той ме погледна в очите за миг, сякаш се чудеше дали да ми откаже. После, невероятно, но Уил ме откара с количката до дансинга и
започна да се върти в малки кръгчета под проблясващите светлини на огледалните топки.
Почувствах се едновременно много притеснена и леко истерична. Седях под ъгъл, което означаваше, че роклята ми се е вдигнала до средата на бедрата.
- Остави я - промърмори Уил в ухото ми.
- Но това е…
- Хайде, Кларк. Не ме разочаровай. Затворих очи и увих ръце около врата му, притиснах
буза към неговата и вдишах цитрусовия аромат на афтър-шейва му. Чувах как си тананика в такт с музиката.