Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Как работи? — попита Мос.
— Вероятно механизмът е бил задвижван с вода — отговори Никълс. — Или поне що се отнася до функцията му като часовник.
— Но нещо ми подсказва, че предназначението на това устройство далеч не е само да показва колко е часът — отбеляза Харват и бръкна в кухината под капака, напипвайки нещо като малък джоб.
С върховете на пръстите си извади оттам елегантно зъбно колело, идентично с онова от механичната схема. Приближавайки светлината към него, Харват видя познатите знаци на Басмала.
Без да се налага да го подсещат, Никълс взе листа с рисунката и го сложи на писалището до устройството.
Харват си пое дълбоко въздух и си напомни да не бърза. Трябваше да действа много предпазливо, за да не повреди уреда, да запомни всяка своя стъпка и да се върне към изходното положение, ако нещо се обърка.
Искаше му се Трейси сега да е до него. Въпреки онова, което й се беше случило в Ирак, тя беше изключително добър специалист по обезвреждане на експлозиви и уменията й в тази област щяха да им бъдат много полезни в сегашната ситуация. Ръцете на Харват не бяха пригодени за такава работа. Въпреки това не му се искаше някой друг от присъстващите да се заеме с това, което правеше в момента.
Никълс държеше фенера, без да мърда, докато Харват се опитваше да намести зъбчатите колелета, както Джеферсън беше показал на схемата. Нямаше никаква представа от какъв метал или сплав са отлети, но бяха абсолютно чисти и без никаква следа от ръжда по тях, макар да бяха минали векове от изработването им. Отне му двайсет минути и когато най-накрая постави колелото Басмала на мястото му, въздъхна дълбоко. Облекчението му обаче не трая дълго.
Веднага щом колелото щракна, идвайки на мястото си, уредът потрепна. Целият вътрешен механизъм, който беше стъпил върху миниатюрни колена, пропадна с половин сантиметър надолу. Едно от острите като бръснач колела се вряза в левия палец на Харват. Той изруга и дръпна рязко ръката си, която веднага започна да кърви.
— Добре ли си? — попита Никълс.
— Добре съм — отвърна Харват, като в същото време измъкна ризата от панталоните си и я притисна към палеца си, за да спре кървенето.
Озбек тръгна към кутията с инструменти и подхвърли на Харват тубичка Крейзи Глу34.
— Ето — каза той, — използвай това.
Харват разви капачката със зъби, изстиска част от съдържанието на тубичката върху раната си и я притисна с пръсти.
Погледна отново към уреда и забеляза, че една скрита вратичка се беше отворила в страничната част на корпуса, което вероятно бе станало при падането на механизма надолу. И сега от нея се показваше малка дръжка, подобна на лостчетата в детските играчки, от които изскачаха смешни човечета.
— Мисля, че знам как можем да включим това нещо — каза Харват.
ГЛАВА 84
Докато Харват въртеше малката дръжка, всички гледаха как писарят кръжи и се плъзга върху горната част на цилиндъра. Движението беше изумително плавно и елегантно, но никой нямаше представа каква е целта му.
— Колко знака има в арабската азбука? — попита Никълс, изваждайки лист хартия от папката си.
— Двайсет и осем, що се отнася до основните букви — отвърна Озбек. — Защо?
— Това може да е някакъв код. Може би Скот върти дръжката прекалено бързо. Да опитаме по-бавно и да видим какво прави писарят, когато се изравни със знаците на часовете.
— Но те са само двайсет и четири.
— И все пак да опитаме — настоя професорът.
Харват започна да върти дръжката по-бавно.
Всеки път, когато Никълс решеше, че писарят сочи към определено число, той го записваше. Но на Харват все повече му се струваше, че тук не ставаше дума за числа.
Докато напъхваше ризата в панталоните си, забеляза кръвта по нея и му хрумна нещо. Извърна се към Никълс и каза:
— Подай ми този лист за малко.
След като го взе, Харват посегна към своя пакет с информация за Поплар Форест и разпръсна съдържанието му върху бюрото. Наведе се ниско до устройството и нареди няколко брошури върху цилиндъра, така че да дойдат точно под перото на писаря. Сложи най-отгоре листа на Никълс, дръпна статуетката леко назад и сетне отлепи със зъби засъхналото лепило от кожата си.
След като намокри перото с кръв, Харват пусна писаря в нормално положение, така че върхът на перото да се притисне в листа, и отново започна да върти дръжката. Миг по-късно върху листа започнаха да се появяват арабски букви.
— Боже мой — възкликна Никълс.
— Искаш да кажеш Аллах, нали? — пошегува се Озбек и потупа Харват по гърба. — Добра работа.
34
Вид бурзосъхнещо лепило. — Б.пр.