Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Всички вдигнаха глава.
Харват първи погледна отново надолу към рисунката.
— Но този фриз е различен от рисунката. На нея е изобразено женско лице.
— А какво има до лицето?
Харват се вгледа по-отблизо.
— Лози?
— Цветя — поправи го Гилбъртсън. — Това е характерно за букраниума като орнамент. Волски черепи, украсени с цветни венци, са били често срещан мотив в римските олтари. Те са станали отново популярни в сградите от Ренесанса.
— Джеферсън използвал ли е някъде другаде букрания в Монтичело?
— Да. В неговата спалня и в салона — отвърна Гилбъртсън, — но не и с женски лица. Единственото място, където се появяват подобни лица, са на фриза в северозападната галерия. Той е бил направен по модел на фриза в римските бани на Диоклециан.
— Може ли да видя рисунката отново? — попита Сюзън Фъргюсън.
Гилбъртсън й подаде листа.
Никълс се канеше да каже нещо, когато забеляза напрегнатото лице на колежката си, която се взираше в документа.
— Възможно е в Монтичело да е имало такъв орнамент — заяви Гилбъртсън, — но аз не знам за него. Може би е добре да поговорите с библиотекарите, които съхраняват архивите и писмата на Джеферсън. Ако те бъдат проучени внимателно…
В този момент Фъргюсън изведнъж го прекъсна.
— Не, Пол. Ти си прав. Този архитектурен мотив не е бил проектиран за Монтичело.
Лекторът се изненада от увереността на колежката си.
— Така ли?
— Да, Джеферсън го е нарисувал за другата си плантация — Поплар Форест32.
— Откъде знаеш?
— Няколко от фризовете и корнизите там са били направени по модел на древния фриз от римските бани на Диоклециан. На тях има човешки лица разделени от групи от по три малки колони, но на Джеферсън му хрумнала странната идея да включи и няколко волски черепа.
— А камините? — попита Харват.
— В Поплар Форест те са петнайсет — отбеляза Фъргюсън.
Харват се усмихна.
— Значи онова, което търсим, е там.
— Единственият проблем е — каза Гилбъртсън, — че Поплар Форест е бил унищожен от пожар през 1845 г. Оцелели са единствено стените, колоните, комините и камините.
ГЛАВА 80
Поплар Форест се намираше в окръг Бедфорд на югозапад от град Линчбърг, щата Вирджиния. Макар и да натискаше педала докрай, заради тежкия трафик на Харват му отне близо час да измине разстоянието от сто километра.
Докато пътуваха, Никълс ги запозна с онова, което знаеше за някогашната плантация.
— Джеферсън е наричал Поплар Форест „моят най-ценен имот“ и е започнал да строи къщата през 1806 г., скоро след Първата берберска война. Тя е била неговото убежище, където е можел да се отдаде на любимите си занимания — размисъл, проучвания, четене. В салона, който е бил и негов кабинет, е имало шестстотин книги на различни езици на автори като Езоп, Омир, Платон, Вергилий, Шекспир и Молиер.
Къщата в Поплар Форест се смята за връх на архитектурния гений на Джеферсън. Опирайки се на принципите на Андрея Паладио, той построил тухлена постройка във формата на съвършен равностенен октагон, в който прозира неговата страст към математиката. Вътре къщата е била разделена на четири осмоъгълни стаи, обграждащи централна трапезария, която е била съвършен куб.
С тройните си прозорци, стигащи от пода до тавана, и със светлия си отвор на покрива, всяко кътче на къщата е било залято от светлина. И макар идеята на Джеферсън да е била да създаде обикновен провинциален дом, цялата къща, в това число и кухнята й, е по-скоро произведение на изкуството.
Обстоятелството, че имението Поплар Форест беше затворено в понеделник, нямаше да спре Харват да намери начин да влезе вътре, но Сюзън Фъргюсън вече се беше обадила на директора на музея Джонатан Мос, който се съгласи да дойде от Роанок и да ги посрещне там.
Завивайки вдясно по Бейтман Бридж Роуд на входа на Поплар Форест, Харват потегли по дълга алея и след около километър и половина спряха пред къщата. Тяхната кола беше единствената там.
— Изглежда, че пристигнахме първи — каза Никълс. — Дали да не огледаме наоколо?
Тримата мъже слязоха от спортния автомобил и тръгнаха да се поразходят. Докато заобикаляха главната сграда и наскоро реконструираното сервизно крило, професорът сподели с тях още някои допълнителни подробности, които знаеше за Поплар Форест. По-специално, описа им как имотът бързо се рушал до 1983 г., когато една организация с нестопанска цел го закупила заедно с прилежащите петстотин акра земя. През следващите двайсет и пет години тя усърдно проучила и възстановила имението в неговия първоначален вид.
32
В превод „Тополова гора“ (англ.). — Б.пр.