Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Какво е според теб това?
Никълс сви рамене.
— Може би някакво приспособление за закрепване на камината.
— Не, камината се е държала ето за тези неща — каза Харват, посочвайки няколко куки в стената от двете страни на огнището.
Сетне тръгна към инструментите, които им беше предоставил Мос, взе една бормашина на батерии и й сложи тънка бургия за тухли.
— Идеята беше само да отместим камината — възрази Мос. — Не сме говорили да пробиваме дупки в зидарията.
Харват погледна към Озбек, който стоеше до Мос. Бившият войник от Специалните части сложи ръка на рамото на директора и каза:
— Нека да му позволим този малък експеримент.
След като стегна бургията, Харват притисна бормашината към запълненото с хоросан място.
Няколко минути по-късно станаха ясни две неща. Дупката нямаше нищо общо със закрепването на камината и освен това беше много дълбока.
Харват изпрати Озбек и Мос да намерят нещо дълго, което да пъхнат в отвора. Пет минути по-късно те се върнаха с гладка дъбова пръчка с диаметър около сантиметър и половина.
Скот вкара края й в отвора и започна да я пъха навътре до момента, в който тя опря в нещо. Той хвана пръчката с две ръце и натисна по-силно, но нищо не се получи.
Озбек тръгна към кутията е инструменти, взе оттам чук и го подаде на Харват, който удари с него края на пръчката.
Сетне още веднъж и още веднъж, като всеки следващ път удряше все по силно.
— Какво точно се опитвате да…? — започна Мос, но Никълс му даде знак да почака.
Харват замахна отново с чука и нанесе много силен удар.
Пръчката не издържа и се разби на трески, но се случи и още нещо — чу се слаб звук от стържене на тухла в тухла и миг по-късно задната стена на огнището се завъртя върху някаква невидима централна ос по същия начин като въртящата се врата за сервиране в трапезарията на Монтичело.
ГЛАВА 83
— Оригиналната камина вероятно е била свързана с някаква система от въжета, която е изгоряла при пожара — каза Никълс.
— Останала е дупката, но понеже зидарите не са знаели какво е предназначението й, са я запълнили — коментира Харват, сетне приклекна и се мушна в огнището.
Подвижната тухлена стена беше доста тежка и трябваше сила, за да се завърти още малко. Харват извади фенерчето за нощни операции от джоба си и насочи светлината към нишата зад огнището. Точно в средата й имаше стар, очукан, капитански сандък.
Харват го хвана за една от дръжките и го измъкна навън. Докато чистеше праха и саждите, забеляза гравираните отстрани букви — КАПИТАН АЙЗЪКХЪЛ, ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ. Хъл беше командвал американския боен кораб „Аргус“, взел участие в историческата атака на град Дерна по време на Първата берберска война.
Сандъкът не беше заключен и когато Никълс, Озбек и Мос се скупчиха зад гърба на Харват, той внимателно повдигна капака. Вътре имаше предмет горе-долу с размера и формата на кутия за шапки е връх по средата. Беше увит в нещо като импрегниран брезент или корабно платно.
Харват протегна ръка и го взе. На пипане беше твърд и много тежък. Притеснен, че капакът на стария капитански сандък може да не издържи тежестта му, той го пренесе на писалището в салона и го разви.
Онова, което се откри пред погледа им беше изумително. Върху съвършено кръгъл метален цилиндър с височина около трийсет сантиметра имаше десетсантиметрова статуетка. Тя изобразяваше писар, седнал по турски с кръстосани крака, с брада, тюрбан, мантия и перо в протегнатата си дясна ръка. Малката фигурка беше покрита с някакъв емайл и изглеждаше почти като жива.
В кръг около писаря бяха гравирани цифри, които може би бяха часовете на деня. Всички стояха като онемели.
Мос беше първият, който успя да продума нещо:
— Ал Джазари.
— Това часовник ли е? — попита Озбек.
— Така изглежда — отвърна Харват, изучавайки устройството.
Разгледа го от всеки възможен ъгъл, но не видя как може да стигне до вътрешния му механизъм или да го включи. Сетне побутна леко писаря и откри, че фигурата е подвижна и се накланя назад под ъгъл от четирийсет и пет градуса, но не беше ясно с каква цел.
Опита се да завърти статуетката, но това не доведе до нищо. Сетне я натисна надолу като капачка на шишенце с хапчета. В следващия момент се чу изщракване и горната част на часовника се повдигна. Харват подаде фенерчето на Никълс, след което махна капака и надникна вътре.
Елегантната майсторска изработка беше смайваща. Харват не можеше да повярва, че гледа нещо, което е било проектирано, изработено и сглобено преди повече от осемстотин години.