Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш? — попита Озбек. — Достатъчно е само да сложи лист хартия, да натопи перото и да завърти дръжката.
— Уредът няма да работи без това нещо — отвърна Харват и вдигна ръката си, в която държеше зъбното колело Басмала.
Беше разкървавил върховете на пръстите си, измъквайки на сляпо колелото от машината, докато вниманието на Дод беше насочено към прибирането на оръжията от пода.
— Но той все още държи Сюзън и Джонатан — възрази Никълс. — Той ще ги убие.
— Не мисля, че ще го направи — отвърна Харват, който за пореден път използваше ризата си, за да спре кървенето.
— Защо? Защото не уби Гари ли? — каза Озбек гневно.
Харват го погледна.
— Точно затова. Щом пощади Гари, Мос и Фъргюсън имат много по-голям шанс да оцелеят и ти знаеш това. Аз също искам да пипнем този човек, но нека да бъде разумни.
— Глупости! В момента губим ценно време.
Харват знаеше, че Озбек е изгубил човек от екипа си, а друг беше в болницата по вина на Дод, но ако загинеха и други хора, това нямаше да поправи нещата.
— Чуй ме, знам, че искаш да накараш Дод да си плати за това, което е направил, но не позволявай на гнева да замъгли ума ти.
Озбек знаеше, че Харват е прав, но това още повече го вбеси. Той грабна чука от земята и го запрати към огнището.
Никълс тъкмо отново се канеше да възрази нещо, когато чуха входната врата да се отваря и след това Джонатан Мос да вика за помощ.
Всички вкупом се втурнаха натам и видяха Мос да лежи на прага окървавен.
— Нуждая се от лекар — извика той.
— Какво стана? — попита Харват. — Къде отидоха?
— Не знам. Мъжът ми каза да се обърна и след това те просто изчезнаха!
Озбек протегна ръка към Мос.
— Дай ми ключовете на колата си.
— Айдън, недей! — заповяда му Харват, но беше твърде късно.
Озбек измъкна ключовете от вътрешния джоб на Мос и хукна към паркинга.
Беше излишно да се опитва да го спре. Вместо това Харват подаде на Никълс мобилния телефон на Мос и му каза да набере 911, а в това време той разкъса ризата на мъжа, за да прецени каква е раната и да направи импровизирана превръзка, така че да забави загубата на кръв до идването на линейката.
Секунди по-късно отново се появи Озбек.
— Твоята кола и тази на Мос са извън строя — каза той на Харват. — Всички гуми са нарязани.
ГЛАВА 85
ВАШИНГТОН
два дни по-късно
Харват прецени, че е най-добре да стои далече от Бишъпс Гейт, докато не бъде инсталирана много по-надеждна система за сигурност. Върна се само веднъж, за да вземе някои неща и след това се настани в дома на Гари Лоулър във Феърфакс.
Макар Гари все още да беше в интензивното отделение с фрактура на черепа, той изиска от Харват пълен устен и писмен рапорт, който Харват знаеше, че ще бъде предоставен на президента. Затова не се учуди, когато получи обаждане от Рътлидж, който го повика да дойде в Белия дом, колкото може по-скоро.
Надяваше се да не чуе някакви лоши новини или ако имаше такива, те да не са свързани с Трейси. Но от опит знаеше, че когато президентът те вика спешно при себе си, причината не е, че си спечелил от лотарията.
Каролин Ленард го посрещна на Югозападния вход, преведе го през охраната и го поведе към Западното крило.
— Това е второто ти посещение за по-малко от седмица — каза тя, докато вървяха. — Означава ли това, че занапред ще те виждаме по-често тук?
— Може би — отвърна Харват и за първи път от много време насам беше склонен да приеме тази идея.
В Овалния кабинет Ленард размени няколко думи със секретарката на Джек Рътлидж и след това почука на вратата. Когато президентът отговори, тя въведе Харват и затвори вратата след него.
Рътлидж стана иззад бюрото си и посрещна госта в средата на стаята.
— Благодаря, че дойде, Скот — каза той, докато се ръкуваха.
Президентът посочи към диваните. След като се настаниха, каза:
— Доста неприятни неща се случиха през последните няколко дни.
Президентът очевидно беше загрижен да не се обтегнат отново отношенията им и умишлено омаловажаваше тежестта на случилото се. Но макар Харват да не беше поискал сам назначението си, той го беше приел и следователно отговорността беше негова.
— Простете, сър, но „неприятни неща“ е слабо казано. Аз се провалих и поднасям извиненията си.
Рътлидж се наведе към масичката за кафе и посегна към една кожена папка.
— Прочетох рапорта ти. У теб ли е колелото Басмала?
Харват извади един плик от джоба на сакото си и му го подаде.
Президентът отвори плика, взе зъбното колело и го вдигна, за да го разгледа.
— Невероятно. И това нещо през цялото време е било в Поплар Форест.