Последният патриот

Професорът извади двата документа и ги сложи на масата, за да ги разгледа Мос. Междувременно Никълс му зададе същите въпроси, които беше отправил и към Сюзън Фъргюсън в Монтичело.

— Не знам какво да ви кажа за зъбчатите колелета — отговори Мос. — Тук имаме няколко механични устройства, проектирани от Джеферсън, като например полиграфа, с който е копирал писма, но нямаме нищо, което да предполага толкова сложна система от зъбчати колела.

— Някакви инструменти, часовници или други механизми от арабския свят? — попита Никълс.

— Не — каза директорът, поклащайки глава.

Мос продължи да отговаря отрицателно на въпросите, свързани с лейтенант О’Банън, Ал Джазари или Първата берберска война.

Също като Пол Гилбъртсън, лекторът от Монтичело, Мос предположи, че някакъв отговор може да дойде от обширната кореспонденция на Джеферсън, състояща се от повече от двайсет хиляди писма.

Никълс обаче вече беше проучил кореспонденцията на Джеферсън без никакъв резултат. Освен това той бе имал достъп до неща, които Мос никога не беше виждал и никога нямаше да види. Ако действително имаше отговор на загадката, той трябваше да е тук.

— А какво мислите за архитектурните скици?

Мос завъртя листа пред себе си и след като го разглежда известно време, каза:

— Разбрах от Сюзън, че според нейният музеен лектор това е скица на част от камина, нали така?

— Точно така.

— При реставрацията ние възстановихме четиринайсет от петнайсетте тухлени камини, които са тук.

— А защо не и петнайсетата?

— Тя беше единствената, която не се нуждаеше от ремонт.

— Къде е тя? — попита Харват.

Мос вдигна листа с архитектурната рисунка на Джеферсън и каза:

— В същата стая, в която е фризът с волските черепи и лицата на римската богиня на мъдростта и знанието Минерва. — Посочвайки с ръка вратата пред тях, той добави: — Салонът.