Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Първоначално Харват си мислеше, че архитектурната скица представлява нещо като схема на чудат механизъм, показваща как трябва да се работи с него, за да се отвори някаква скрита врата, зад която се съхранява тайната на Томас Джеферсън.
Мос посочи камината в източната стена на стаята и каза:
— Ето я.
Харват, Никълс и Озбек се приближиха към нея и започнаха да я разглеждат внимателно.
Професорът не беше особено въодушевен.
— Ако тук някога е имало нещо, отдавна вече го няма — заяви той.
— А може би все още си е тук — отвърна Харват, след което се обърна към Мос и попита: — В тази стая имало ли е кухненски асансьор, с който да се е доставяло вино направо от избата?
Директорът на Поплар Форест поклати глава.
— Боя се, че не.
— Виждали ли сте тук нещо като отвор в пода, през който да минава въже на макара или система от противотежести на някакъв часовник?
— Не, не съм. Целият под беше изграден наново и ако в него е имало някакви отвори, ние несъмнено щяхме да ги видим.
Харват отново се зае да изучава камината и по-специално онази част от нея, която се свързваше със стената.
— Какви мислиш? — попита Никълс.
— Мисля за кръщелния купел на една църква, която познавам — каза Харват, като в същото време подпря рамо на камината и я побутна.
— Какво общо има църквата с онова, което търсим? — попита Озбек.
Харват взе листа с архитектурната скица от професора и го сложи на полицата на камината.
— Пол Гилбъртсън от Монтичело каза, че според него това е напречен разрез на камина, нали така?
— Точно така.
— Е добре, ами ако е нещо повече от това? Защо не предположим, че подвижните дървени детайли тук са нещо като секретен ключ.
— Като при магическите кутии — каза Никълс с нотка на вълнение в гласа си.
— Какви магически кутии? — попита Озбек.
Професорът описа с ръце формата на малка кутия.
— Това са кутии, към които Джеферсън е имал особена слабост и интересното при тях е, че за да бъдат отворени, трябва да бъде задействана система от механизми в точно определен ред. Колелото с шифъра, което ползвахме, е било съхранявано в една от тях.
— А също и томът на „Дон Кихот“, който намерихме в Париж — добави Харват.
— И какво от това? — попита Озбек. — Очевидно тази камина не е оригинална.
— Всъщност, подменена е само външната й облицовка, но не и огнището — каза Харват, посочвайки рисунката. — Гилбъртсън каза, че според него това е приспособление за окачане на въже и макара.
— Но тук не е имало кухненски асансьор.
— Нито отвори в пода — добави Никълс.
Харват ги погледна.
— Ами ако това не е схема на кухненски асансьор, а на нещо съвсем различно?
— Какво например?
— Ще ви кажа, когато отместим тази камина.
ГЛАВА 82
Очите на Мос изхвръкнаха като Адамовата му ябълка, когато Харват обясни какво иска да направят.
— Съжалявам — каза директорът, — но корпорацията, която е собственик на Поплар Форест, няма да разреши това.
Никълс извади портфейла от джоба си.
— А какво ще кажете, ако поема ангажимента всичко да си дойде на мястото след това?
— Съжалявам, професоре, но не можем просто да позволим една от камините ни да бъде изтръгната от стената.
— Готов съм също така да платя някакво обезщетение.
Мос сви замислено устни. Погледна листа с архитектурната скица в ръката на професора и попита:
— А какво ще каже за това?
— Какво имате предвид? — каза Никълс.
— Имайки предвид пряката му връзка с Поплар Форест, какви са шансовете този документ да бъде дарен за нашата колекция?
— Мисля, че бих могъл да убедя собственика му да ви го предостави за съхранение в дългосрочен план.
— А другият документ? — попита директорът. — С арабския текст?
— Всичко ще зависи от готовността ви да ни сътрудничите.
— Добре — отговори Мос. — Много е важно камината да бъде отделената от стената, колкото може по-деликатно. Приемате ли това условие?
— Разбира се.
— Ще ни трябват инструменти — каза Харват.
— Имаме достатъчно такива — отвърна Мос. — Последвайте ме.
Половин час след като Мос спря да се оплаква от щетите, които Харват и Озбек нанасяха на камината и мазилката, те я бяха отделили и облегнали на съседната стена.
Никълс и Харват стояха един до друг и разглеждаха зидарията на камината.
— Искам да видя схемата отново — каза Харват.
Професорът му подаде листа, докато Харват опипваше някаква дупка в една от тухлите, която беше запълнена е хоросан.