Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Харват се усмихна. Поглеждайки към Джонатан Мос, той попита:
— Имате ли някъде тук мастило?
Мос беше толкова смаян, че трябваше да мине известно време, преди да разбере какво го питат.
— Да, имаме — каза той накрая. — Ще отида да го донеса.
След като излезе, Харват отново притисна края на ризата си към кървящия палец.
— Знаеш ли — отбеляза Озбек, — Садам Хюсеин е имал цял един Коран, написан със собствената му кръв. Така че не се оплаквай. Освен това се предполага, че тюлените са корави момчета.
Харват промърмори добродушно „Майната ти“, докато отваряше със зъби капачката на Крейзи Глу, за да залепи отново раната си.
— Не мога да повярвам — каза Никълс, докато се взираше в древния часовник със статуетката.
— Ще се наложи да повярваш — отвърна Харват, докато измъкваше листа изпод перото на писаря, сдед което отвори капачето и отново надникна вътре. — Когато Мос се върне, ще задвижим устройството отново и така ще се сдобием с целия текст от началото до края.
— Искаше ми се Марван да е тук, за да види това.
— Знам — каза Харват и сложи ръка на рамото на професора, докато стояха и се любуваха на машината, която несъмнено щеше да промени много неща.
Пет минути по-късно директорът на Поплар Форест се върна в стаята. Първото нещо, което Харват забеляза, беше, че ръцете му са празни, и че на лицето му е изписан такъв ужас, сякаш го преследва самият дявол. Тъкмо щеше да го попита какво не е наред, когато видя, че зад него има някой.
В следващия момент на вратата се появи хълцащата Сюзън Фъргюсън и самият Матю Дод, който беше опрял оръжие в главата й.
Харват и Озбек извадиха пистолетите си.
— Спокойно, господа — каза Дод с усмивка. — А сега сложете оръжието си на пода и го ритнете към мен.
Виждайки колебанието им, Дод отмести леко дулото на пистолета си и простреля Джонатан Мос в лявото рамо.
Директорът на Поплар Форест изкрещя в агония.
— Оръжията на пода и ги ритнете към мен — извика Дод.
Харват и Озбек неохотно се подчиниха. Ако имаха и най-малък шанс да прострелят наемния убиец, те щяха да се възползват от него, но Дод умело се беше прикрил зад Сюзън Фъргюсън и рамката на вратата.
— Добре — каза Дод, след това се обърна към Мос: — Отиди и ги вземи.
Мъжът плачеше и бързо изпадаше в състояние на шок. С дясната си ръка притискаше рамото си, което бе прогизнало от кръв.
Дод повтори заповедта си и за да подсили ефекта от нея стреля още веднъж близо до краката на Мос. Директорът тръгна препъвайки се към оръжията и ги взе. Наведен с глава към пода, той подаде на Дод пистолетите един по един.
— А сега иди да донесеш часовника — нареди убиецът — и всички документи, които са на бюрото.
Харват стоеше непосредствено пред старинното устройство, обърнат с гръб към бюрото. Докато Мос се приближаваше, Дод даде знак на Харват с две резки движения на оръжието си да се отдръпне встрани.
Скот знаеше, че не е разумно да провокира Дод. Затова кимна на Никълс да отстъпи вляво към Озбек и след това го последва.
— Донеси го тук — подкани Дод директора, който се мъчеше да вдигне някак устройството, след като бе затворил капака му.
Обгръщайки го със здравата си ръка, Мос притисна часовника на Ал Джазари до гърдите си, събра документите от бюрото и запристъпва бавно към убиеца. Когато стигна при него, Дод му даде знак да застане зад гърба му. След това погледна към Харват и Озбек.
— Получих това, за което дойдох — каза той. — Дали някой ще умре днес, зависи от вас.
— Все още не сме си уредили сметките — отвърна Озбек. — Ни най-малко.
— А искаш ли да ги уредим веднага? — попита убиецът, насочвайки пистолета си към главата на агента.
Никълс понечи да каже нещо, но в този момент Харват го настъпи, за да го накара да мълчи.
— Мърдай — каза Дод, опирайки пистолета в главата на Сюзън Фъргюсън, след което започна да се изтегля от стаята заднешком.
— Какво ще правиш с тях? — попита Харват, говорейки за двамата заложници. — Не е нужно да ги взимаш с теб.
— Не е нужно — отвърна Дод, — но ще ги взема.
— Мъжът се нуждае от медицинска помощ.
Убиецът се втренчи в Харват.
— Той ще оживее, ако никой не ни преследва.
— Никой няма да те преследва — каза Харват.
Стягайки хватката си около Сюзън Фъргюсън, Дод даде знак на Мос да върви и бавно излезе от стаята.
Скоро след като го изгубиха от поглед, те чуха входната врата да се затръшва и Озбек каза:
— Хайде, да вървим.
— Той има двама заложници — отговори Харват.
— Да, но не можем просто да го оставим да си отиде с устройството.
— То няма да му свърши никаква работа.