Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Буги не се беше обаждал. За него не беше обичайно да изостави някоя задача.
Излезе от басейна и се отправи към бара, където си сипа скоч с лед. Страхотно! Сега пък пиеше посред бял ден. Дали можеше да стане още по-зле?
Взе чантата си, за да си извади цигара, и без изобщо да мисли, отвори онова отделение, където криеше снимките на Лени, които беше открила в хотелската му стая. Тя ги извади и ги заразглежда.
„Защо се самоизмъчваш? — тъничък глас изпищя в главата й. — Защо не ги скъсаш и не ги изхвърлиш?“
Не. Имаше нещо в тези снимки. Нещо не беше съвсем наред… Тя продължаваше да се взира в тях. Какво толкова я безпокоеше? Дали беше блондинката? Начинът, по който стоеше Лени? Той изглеждаше почти изплашен, когато блондинката го бе обгърнала с голото си тяло.
Беше време да разбере какво точно беше правил Лени в деня преди катастрофата. Тя имаше чувството, че е важно да знае.
Алекс седеше на една маса във вътрешния двор на „Четирите сезона“ с Доминик и Тин Лий. Той не знаеше как се е озовал тук. Изглеждаше, че някак си го бяха уредили без него.
— Ще водиш майка си на обяд в неделя — беше го информирала Лили. — Заедно с Тин Лий.
Ако беше принуден да се види с Доминик, можеше спокойно да вземе и Тин Лий, така че се съгласи.
Когато пристигна, двете жени вече седяха на масата и разговаряха. Майка му изглеждаше променена, някак си по-жизнерадостна. Тин Лий определено сияеше.
— Алекс — каза тя, скочи и го целуна по бузата.
— Изглеждаш изморен — обади се Доминик и критичният й поглед пробяга по него.
А, да, това си беше майка му — бърза с комплиментите както винаги.
— В предпродукция съм — отбеляза той. — Тогава винаги има твърде много работа. Необходими са ми още десет часа дневно.
— Оставих ти няколко съобщения през последните дни — каза Доминик, заета само със себе си.
Тя слушаше ли го изобщо?
— Бях зает — отново обясни той, махна на сервитьора и си поръча коктейл с водка и мартини.
— Време е за обяд — Доминик сви тъмночервените си устни в мълчаливо неодобрение.
— Хей, не знаеш ли? — сухо отговори той. — Вече съм на повече от двадесет и една.
— И изглеждаш така — върна му го тя.
Тин Лий постави ръката си върху неговата.
— Алекс, толкова е добре да съм тук, с тебе — каза тя. — Липсваше ми.
— Виждаш ли — обади се Доминик, сякаш беше лично отговорна за чувствата на Тин Лий. — Липсваш на момичето.
— Благодаря ти за прекрасните рози — продължи Тин Лий. — И за милата бележка. Съжалявам, че трябваше да останеш в Лас Вегас. Ако ме беше помолил, Алекс, щях да долетя там, за да ти правя компания.
Той не беше очарован, че майка му и временната му приятелка очевидно са се съюзили.
— Тин Лий и аз разговаряхме — рече Доминик. — Знаеш ли, Алекс, че тя е от много добро семейство от Сайгон? Баща й бил хирург.
— Преди войната — побърза да каже Тин Лий. — Била съм бебе, когато е започнала войната.
— Няма значение, скъпа — Доминик я успокои с поглед. — Става въпрос за това, че си добре възпитана.
Тин Лий кимна. Сервитьорът донесе менюто. Алекс поръча яйца, картофени палачинки и пушена сьомга.
— От това се дебелее — не одобри Доминик. — Ти си напълнял, Алекс. Трябва да спазваш диета — вече си на възраст, когато можеш да увредиш сърцето си.
Исусе Христе! Защо трябваше да продължава да понася тези глупости?
По един или друг начин успя да изтърпи обяда. Когато поднесоха кафето, Тин Лий стана и каза:
— Отивам до помещението на малките момичета.
След като тя напусна масата, майка му започна. Той очакваше обичайните оплаквания. Но вместо това тя заяви:
— Алекс, най-сетне си направил отличен избор.
— Моля? — подскочи той — вече беше на третото си мартини.
Тя избърса устните си с кърпичка, по която останаха тъмночервени следи.
— Тин Лий е изключително мило момиче от добро семейство.
Той добре ли чуваше?
— Ъъъ…?
— Време е да се ожениш. Това е точно момиче за тебе.
Тя да не беше напълно полудяла?
— Нямам намерение да се женя — едва не се задави с мартинито си той.
— Ти си на четиридесет и седем години — напомни Доминик. — Хората започват да говорят.
— Нима? И за какво говорят? — войнствено попита той.
— Една жена от клуба ми по бридж ме попита миналия ден дали не си обратен.
— Обратен? — възкликна той. — Ама ти да не би напълно да си откачила?
— Бъди така добър да не използваш глупав език в мое присъствие — каза тя високомерно. — Не го одобрявам.
— Слушай — той се стараеше да остане спокоен. — Не смятам да се женя, така че си избий тази мисъл от главата. Освен това какво стана с „всички азиатки са проститутки“?