Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Хмм… — каза Нона неодобрително. — Ще се видиш ли отново с Мишел?
— Не. Мисля, че довечера трябва да си легна рано — нали знаеш, утре имам снимки — провлече тя — искаше Нона вече да тръгва.
— Добро разсъждение — оживи се Нона и хвана ръката на Зан. — Между другото, родителите ми планират един от техните малки купони следващия петък. Не планирай друго.
След като Нона и Зан излязоха от апартамента, тя вдигна телефона и се обади на Айзък, модела от кампанията на джинсите „Рок-енд-рол“.
Той звучеше, сякаш беше заспал. Толкова по-зле за него.
— Помниш ли ме? — попита тя весело. — Бриджит Браун, партньорката ти за джинсите.
— Хей, скъпа — посъживи се той. — Трябва да ти кажа, че днес съм много зает.
— Направи ми една услуга — каза тя направо.
— Каква?
— Не мога да ти обясня по телефона. Може ли да се срещнем за обяд?
— Добре — съгласи се Айзък и предложи малък италиански ресторант на Второ авеню.
Бриджит пристигна първа и почака отвън, нетърпеливо обикаляйки нагоре-надолу по тротоара.
Айзък се появи с петминутно закъснение на купен на старо „Харли“. Той паркира на улицата и я прегърна така, сякаш бяха приятели от години. Изглеждаше като рапзвезда със стърчащата си коса и развлечени дрехи.
— Мислех да ти се обаждам — каза той. — Но ти сколаса първа, малката.
— В това съм много добра — и тя пусна малка усмивка.
Хубава млада чернокожа жена фамилиарно поздрави Айзък на входа:
— Как я караш, човече?
— Всичко е наред, Сади — отвърна той.
Сякаш не забелязваше Бриджит, Сади ги поведе към маса до прозореца и подаде менюто на Айзък.
— Тя си пада по мене — призна Айзък, когато Сади се оттегли. — Доста тъпа история. Омъжена е за собственика на това. Няма смисъл да го зарязва — правят най-вкусните спагети в града. Умирам за тях и за соса им от миди. Искаш ли да опиташ?
Мисълта за храна накара стомаха й да се свие. Все пак разгледа менюто.
— Може би ще взема салата.
Той се отпусна назад.
— Видя ли снимките?
— Да. Изглеждаш добре.
— Само добре? — попита той отчаяно. — Какво ще кажеш за „прекрасно“, скъпа?
Тя отново се усмихна. Трябваше да продължава да се усмихва — иначе щеше да рухне и да се разплаче.
— Добре. Изглеждаш прекрасно.
— Хей… — започна той. — Чух да говорят за голям плакат на Таймс скуеър.
— Да, и аз чух.
Сади се върна, готова да вземе поръчката.
— Обичайното ли, Айзък?
Той й намигна.
— Позна, скъпа. А приятелката ми ще вземе „Сийзър“ — и след като тя се отдалечи, попита: — Е, каква е услугата?
Бриджит се наведе към него — големите й сини очи бяха отворени широко и молеха.
— Можеш ли да ми намериш пистолет?
— Хей… Оу! — той направи жест, като че се защитава. — Откъде ти хрумна идеята, че аз мога да ти намеря пистолет?
— Оня ден ти ми каза, че ако имам нужда от нещо в този град, да се обърна към тебе.
— По дяволите! И ти реши да се обърнеш към мене, защото съм лош.
— Можеш ли да ми намериш? — повтори тя.
Той се хвана за главата и се огледа наоколо, за да е сигурен, че никой не ги е чул.
— Какво ще правиш с пистолета? — попита той съвсем тихо.
— Ще се защитавам.
— Ако искаш да носиш такова нещо, скъпа, трябва да знаеш как да го използваш.
— Може би ти ще ме научиш.
Погледът му се насочи към съседната маса, където седяха мъж и жена. Доволен, че те не ги чуват, той промърмори:
— Ще видя какво мога да направя.
Сади се върна с поръчката им и остави салата на Бриджит пред нея, като я погледна кисело.
Айзък веднага се нахвърли върху спагетите.
— Хубаво — каза той. — Как е салатата ти?
Тя се насили да лапне малко маруля.
— Прекрасна е.
— Не, скъпа — пошегува се той. — Аз съм прекрасен — и добави кавалерски: — Е… Искаш ли да потанцуваме довечера? Да отидем на бар? Да нахраним с нещо душите си?
— Съжалявам, заета съм — отговори тя, като се надяваше, че отказът й да излезе с него няма да застане между нея и пистолета. — Но друг път ще бъде чудесно.
След обяда тя взе такси до студиото на известния италиански фотограф Антонио.
Млад мъж с вид на бизнесмен я въведе в странична съблекалня и каза със страхопочитание:
— Шшт… Не трябва да безпокоим Антонио — в момента снима. Ще уведомя всички, че си тук.
Тя седна пред голямо огледало с малки театрални светлинки отстрани и се загледа в отражението си. Не изглеждаше по-различна. Определено не изглеждаше така пропаднала и покварена, както се чувстваше. Всъщност изглеждаше си същата. Но не беше същата. Бяха злоупотребили с нея. Онази френска свиня и отвратителната му приятелка я бяха унизили.