Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Мохамед, племенникът на някакъв арабски властелин, беше човекът аптека. Той можеше да достави всичко — валиум, либриум, халцион, кокаин, амфетамини, трева. Друго момче — син на звезда от екшъните — се занимаваше с оръжията — „Узи“, пистолети, полуавтомати. Беше в състояние да изпълни всяка поръчка.
— Искам да си купя пушка — каза му Санто.
— Става — отговори момчето. — Дай ми няколко дена.
Беше полезно да има пушка. Тогава може би някоя нощ, когато Джордж се върнеше късно от някое от своите делови пътувания, той щеше да слезе долу и да пръсне мизерната глава на това старо копеле.
„Боже, мамче… Съжалявам. Сбърках го с някой обирджия.“
Това щеше да реши проблема „Джордж“. Щеше да го махне завинаги от пътя му.
Мохамед беше зает да продава дрога в ъгъла на двора. Санто прекоси двора и си взе седмичната доза трева.
— Дай ми също и малко кокаин — поиска той.
— Не знам дали някога си взимал кокаин — каза Мохамед с безизразното си лице на жител на Средния изток. Той сам не се друсаше, а само продаваше.
— Реших да опитам нещо по-силно.
— Нещо по-силно? — попита Мохамед и се хвана за брадичката. — Пуши хероин — по-добре е, отколкото да се бодеш.
— И това никога не съм го опитвал.
— Значи е време. Момичетата си падат по него.
— Купувам си ферари — похвали се Санто с надеждата да го впечатли.
Мохамед кимна.
— Има хубави гуми. И аз имам такова.
— Да. Бие по всички показатели моята корвета.
— Някой ден трябва да направим състезание за най-бързо набиране на скорост — каза Мохамед.
— Да — съгласи се Санто.
Най-добрият му приятел. Почувства се добре.
Веднъж седмично на прекалено заетата Дона се обаждаше брат й Бруно, за да я увери, че всичко е наред. Тази седмица още не се беше обаждал и Дона беше нервна.
Мисълта, че Лени е избягал, постоянно се таеше някъде в главата й. Макар да знаеше, че това е невъзможно, защото пещерите бяха като лабиринт — нямаше начин да излезеш, освен ако не знаеш пътя. Значи, дори и да избягаше, беше твърде далече от някое място, където би могъл да получи помощ. И все пак… Това, че Бруно не се обаждаше, я притесняваше.
Точно когато беше започнала да се паникьосва, се обади Фурио и й съобщи, че Бруно е катастрофирал с колата си, но тя да не се притеснява — той, Фурио, щеше да се погрижи за всичко, докато Бруно е в болницата със счупени ръка и крак.
Беше й странно да разговаря с изгубената си любов. Тя си го спомняше толкова живо, но той не бе имал връзка с жената, която беше тя днес. Тя имаше империя. Той нямаше нищо. Взаимната им някогашна любов вече не съществуваше.
Все още беше под влияние на триумфа си над Лъки Сантейнджело. Да седи в офиса на Лъки и да я уволни беше един от най-хубавите моменти в живота й.
Лъки, която се смяташе за такъв победител, вече не беше победител. Дона я беше превърнала в неудачник във всяко едно отношение. Беше й отнела съпруга. Беше й отнела студиото. А днес отнемаше и баща й.
Да, отмъщението — в сицилиански стил — беше изключително сладко.
ГЛАВА 38
Не беше за вярване. Бяха простреляли Джино.
След като Лъки разбра какво се е случило и установи, че на Мария й няма нищо и че е на сигурно място в полицейския участък, тя се втурна към болницата, отчаяно опитвайки се да се свърже с Пейдж от телефона в колата. Най-сетне успя и й каза да дойде в болницата, колкото е възможно по-бързо.
Когато пристигна, тъкмо отвеждаха Джино в хирургията.
— Боже мой! — възкликна тя и се опря на носилката, с която спешно го вкарваха в операционната. — Татко… Татко…
Джино беше силен като кон — беше все още жив и говореше.
— Копелетата… накрая… ме… докопаха — той едва дишаше и говореше със странен гърлен глас.
Тя стисна ръката му, докато тичаше заедно с носилката.
— Кой те докопа най-сетне? — попита бързо. — Кажи ми кой!
— Не знам — промърмори той. — Аз съм стар човек. Мислех си, че войната отдавна е свършила… — повече не беше в състояние да продължи. От ъгълчето на устата му избликна кръв и се стече надолу по брадичката му.
Тя се опита да остане спокойна.
— Къде е ранен? — попита тя лекаря.
— Пропуснали са сърцето на части от сантиметъра — отговори докторът. — Другият куршум е в бедрото му.
Гърлото й беше пресъхнало от страх, че може да го загуби, но все пак успя да произнесе:
— Ще се оправи ли?
— Ще направим всичко възможно.
Ами ако тяхното „всичко възможно“ не беше достатъчно? Ако баща й умреше? Беше немислимо.