Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Тя излезе от болницата и счупи всички рекорди, докато караше към полицейския участък, за да прибере Мария. Малката й дъщеря седеше изоставена в дежурната стая, здраво стиснала палец в устата си, с разширени от страх очи и вкопчила се в черно кученце лабрадор, което изглеждаше като живо.
— Мамо, мамо! — изплака тя и скочи, когато забеляза Лъки. — Лош човек застреля дядо! Лооош!
— Знам, сладка моя, знам — каза тя, взе Мария в ръце и здраво я притисна. — Какво се е случило? — обърна се тя към дежурния полицай.
— Според нашия доклад господин Сантейнджело тъкмо е влизал в колата си, оставена на открития паркинг до търговския център. Свидетелите твърдят, че отнякъде се е появил един мъж и е стрелял два пъти в него. След това престъпникът е изчезнал с кола без номера и охраната на магазина се е обадила в полицията.
— Обир ли е било?
— Такъв тип случайни престъпления стават по всяко време.
— Обир ли е било? — повтори тя малко по-високо.
— Не изглежда така.
Тя се обърна да си върви.
— Ъъъ… Мадам — извика ченгето след нея, — детектив Ролинс би искал да говори с вас.
— Не сега — отряза тя. — Връщам се в болницата. Предайте му да ми се обади утре.
Тя се замисли. Първо, смъртта на Лени, след това — загубата на студиото, сега пък Джино беше прострелян. Това започваше да й изглежда повече от просто лош късмет. Нещо ставаше и тя беше решена да разбере какво.
Закара Мария обратно в къщи и се увери, че е добре, след това я остави със Сиси и с новата й играчка и незабавно се втурна обратно към болницата, където Джино още беше в хирургията.
Пейдж се беше свила на един стол в коридора, лицето й беше обляно в сълзи. Когато видя Лъки, стана и я прегърна.
— Защо някой е трябвало да стреля в моя Джино? — изхълца тя.
— Изглежда, никой не знае, Пейдж. — Тя се поколеба, преди да продължи: — Ъъъ… Да не би да се е захванал с някакъв нов бизнес?
Пейдж поклати глава.
— Мислиш ли, че има някакви врагове?
— Полицаите тук питаха за същото.
— И ти какво им каза?
— Че той е просто стар човек, който обича своята градина.
— Хубаво — замислено каза Лъки. Знаеше, че Джино щеше да й каже, ако има нещо. „Чувала ли си за правосъдието на престъпниците, дечко? Знаеш ли какво означава това? Правосъдие за най-ужасните престъпници. Полицията няма нищо общо с това. Ние се оправяме сами.“
А, да, той я беше обучил добре. Полицията никога нямаше да хване мъжа, който беше стрелял в него, следователно беше нейна работа да го проследи. Ако той оживееше, тя щеше да има силата. А ако не…
След цяла вечност лекарят излезе от хирургията. Той имаше сива коса и стърчащи рунтави вежди. Поне изглеждаше професионалист, а не като някой зализан телевизионен актьор.
Когато се появи, Лъки се опита да прочете по лицето му. Добри вести ли носеше? Или лоши? Не можа да разбере. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, и стана да го поздрави. Пейдж не можеше да помръдне.
— Успяхме да извадим и двата куршума — каза докторът с дълбок носов глас. — Обаче баща ви е загубил много кръв и като се има предвид възрастта му…
Стомахът й се сви. Обхвана я леденостуден страх, че може да го загуби.
„Джино… Татко… Толкова много те обичам…“
Пейдж изведнъж се раздвижи и скочи на крака.
— Жив ли е? — извика тя.
— Да — отговори докторът. — Зависи от организма му дали ще се оправи. Ние ще направим всичко възможно. Но ви съветвам да не се надявате прекалено много.
Тяхното „всичко възможно“ можеше да не се окаже достатъчно. И тогава какво? Лъки знаеше, че Джино няма да живее вечно, но никога не си бе представяла, че краят му може да дойде от куршума на убиец.
— Той ще се оправи — каза тя с разтреперана уста. — Джино е силен.
— Надявам се — отвърна докторът, но очите му издаваха, че не мисли така.
— Кога можем да го видим? — попита Лъки.
— Сега е в реанимацията. Ще го задържим там няколко часа. Ако всичко върви добре, по-късно ще го прехвърлим под интензивно наблюдение. Тогава можете да го посетите.
Лъки хвана ръката на доведената си майка.
— Хайде — подкани я тя и забеляза колко е бледа Пейдж. — Ще те отведа в къщи за един час.
Пейдж поклати глава.
— Няма да си тръгна оттук — каза тя упорито. — Трябва да остана близо до Джино в случай, че той има нужда от мене.
Лъки разбра.
— Добре. Скоро ще се върна. Искаш ли да ти донеса нещо?
— Не, нищо.
Лъки забърза от болницата — умът й работеше с пълна пара. След като влезе в колата си, вдигна телефона и се обади на Сиси.
— Прибирам се в къщи — каза тя. — Опитай се да се свържеш с Буги чрез пейджъра му. Когато той се обади, го задръж, докато дойда.