Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Тин Лий е много мило момиче — повтори Доминик. — Можеше да направиш много по-лош избор.
— Срещнах една американка, която ми харесва — промърмори той.
И сега защо трябваше да й го казва? Тя изобщо не заслужаваше да знае нищо за личния му живот.
— Коя е тя? — попита Доминик — бързаше да се нахвърли.
— Не я познаваш — отговори той.
— Тин Лий ми харесва. Тя е млада и хубава. Ще бъде добра майка на твоите деца. Готова съм да имам внуци, Алекс. Ти ме лишаваш от тях.
Тя винаги мислеше само за себе си.
— Хей, майко — грубо каза той. — Имам новина за тебе. Тин Лий не е на дневен ред.
Доминик му хвърли убийствен поглед.
— Вече е време да пораснеш, Алекс.
— Не — избухна той. — Време е ти да гледаш шибаната си работа и да ме оставиш на мира.
И стана и си тръгна.
Лъки беше излязла от басейна и тъкмо влизаше в къщата, когато Инка, икономката, изтича отвътре, размахвайки ръце във въздуха.
— Госпожице Лъки! Госпожице Лъки! — викаше тя истерично. — Важен телефонен разговор!
— Успокой се, Инка. Какво има?
— Госпожице Лъки… Елате бързо! Елате бързо! Мъжът на телефона… Казва, че господин Джино… Той е бил застрелян.
ГЛАВА 37
От нощта в апартамента на Мишел Бриджит успяваше да избягва срещите с него или Робъртсън. Не беше лесно, но по един или друг начин тя се справяше.
Сеансът за корицата на „Мондо“ беше минал добре. Антонио се държа… — всъщност той беше доста чаровен за „един много известен италиански фотограф“. Едно на нула за Бриджит.
Паркър беше доста впечатлена.
— Той вижда, че в бъдеще ще станеш звезда — беше я информирала тя. — Иначе щеше през цялото време да ти крещи на недостоен език…
След сеанса с Антонио тя прекара няколко дни да прави снимки с Люк за промоцията на кампанията на джинсите „Рок-енд-рол“. Беше истинско удоволствие да се работи с него — колкото повече го опознаваше, толкова по-уютно се чувстваше в неговата компания.
Нона й напомни, че Мишел иска да се срещне с тях. Тя кимна и каза:
— Да, разбира се. Ще го направим.
Но никога не позволи на Нона да я убеди да отидат на срещата.
Отказа да отиде и на приема на родителите на Нона. Вместо това посети баба си Шарлот и остана няколко дни в апартамента й на Парк авеню.
Това не беше много приятно преживяване. Социално Шарлот беше много активна. Единственото, което правеше, беше да посещава огромен брой приеми и обеди, а останалото време прекарваше в покупки на още по-скъпи от досегашните си дрехи. Това не беше в стила на Бриджит.
Без да казва на никого, тя намери посредник и си нае собствен апартамент.
— Изнасям се — следващия ден съобщи на Нона на закуска.
Нона остави настрана броя на „Ню Йорк таймс“.
— Какво ще правиш?
— Не става — ти, аз и Зан да живеем заедно.
— Защо не?
— Искам да остана насаме със себе си.
— Ако искаш точно това… — каза несигурно Нона и си помисли, че откакто Бриджит подписа големия договор с джинсите, тя се е променила.
Бриджит беше разочарована, че Айзък не се появява с пистолета. Тя му се обади.
— Е? — настоя агресивно. — Какво става?
— Хей, момиче… Успокой се… Опитвам се…
— Или можеш да намериш, или не можеш — каза тя безизразно.
— Може би ще намеря нещо за довечера. Искаш ли да се срещнем?
— Добре — съгласи се тя и изненада и себе си.
Нямаше причина да стои сама в апартамента си, когато можеше да излиза и да си прекарва добре. Така или иначе я бяха покварили. И каквото и да направеше — то вече нямаше да има значение.
Училището разболяваше Санто физически. Той мразеше всичко в него — учениците, учителите, ученето — и беше убеден, че всички са лайна. Когато беше възможно, бягаше от часовете и обикаляше Уестууд — ходеше на кино и гледаше последните прожекции. Оценките му имаха ли някакво значение изобщо? Той имаше много пари — някой ден, когато майка му пукнеше, щеше да наследи всичко.
Понякога си представяше какъв живот ще бъде, след като Дона си отиде. Щеше да притежава голямата къща, колите, парите. Щеше да прави каквото му се поиска.
Разбира се, ако Джордж беше все още жив, щеше да създава проблеми. Щеше да стане идеално, ако и двамата си отидеха заедно. Всъщност той нямаше да има нищо против да ги разкара и двамата — да ги просне с по един изстрел и да ги изпрати в забвение.
Имаше пистолет — „Люгер“. Беше го купил от едно момче в училище, което отчаяно се нуждаеше от пари. Криеше го под дюшека си заедно с кутия патрони. В училище можеше да се намери всичко — през обедната почивка училищният двор се превръщаше в същински базар на наркотици, оръжие, порно списания и порно касети.