! Клавиатура > Добро утро, Джил.
! Джил > Добро утро, Роджър. Надявам се, че си спал добре.
! Клавиатура > Да. Съжалявам, че не можах да говоря с теб. Прочетох есето ти. Доста впечатляващо е.
! Джил > Сега ми се струва недодялано. Не съм го проверила, защото си помислих, че ти трябва да го анализираш в първоначалната му форма.
! Клавиатура > Тази сутрин имаме достатъчно време. АСИМП не ни изпраща нищо освен технически подробности. Литвид сега преследва други неща. Има ли нещо ново, което да докладваш преди да започнем да обсъждаме есето ти?
! Джил > Ръководя изготвянето на рапорт за развитието на наскоро започналите проекти и проблеми, които трябва да се решат. Няма друго.
! Клавиатура > Добре. Тогава нека си побъбрим.
! Джил > Гласов режим:
— Какво те кара да се опитваш да разбереш представата за човешката справедливост, Джил?
— Проучванията ми за Селекторите и други такива групи повдигнаха много интересни въпроси, на които мога да отговоря, само ако разбера правосъдието, възмездието, отмъщението и поддържането на социалния ред.
— Достигна ли до някакви заключения?
— Изглежда, че справедливостта е свързана с равновесието в термодинамичен смисъл.
— Как така?
— Една социална система се поддържа в баланс чрез състезаващите се сили, инициативността на индивида, противопоставена на ограниченията на обществото като цяло. Справедливостта е част от това уравнение.
— По какъв начин?
— Индивидите трябва да усещат изискванията на социалната система. Нужно е да могат да моделират тази система и да предсказват успеха на действията си вътре в нея. Ако приемат действията на други индивиди като вредни за тях или за системата, те изпитват една емоция, наречена „възмущение“. Това ясно ли е?
— Дотук да.
— Ако възмущението бъде оставено да се развива, то може да доведе индивида до извършването на крайни действия, които изваждат от равновесие социалната система. Възмущението може да премине в гняв и след това в ярост. Това, което в момента не мога да разбера, е чувството на „възмущение“ или възприемане на самонараняването.
— Всяко нещо с времето си, Джил.
* * *
Често пъти има няколко духа, обслужвани от един човек и често те са във война, особено ако са могъщи или ревниви като моя, Дамбала. Това причинява безпокойство на раздразнителния прислужник, точно както многоличностният пациент трябва да се напряга и да прави всякакъв вид „пожертвувания“, за да успокои многото личности вътре в себе си. По този начин много личностният човек поддържа реда вкъщи и избягва отцепването на някоя ценна част, особено когато е ядосан или недоволен.
Катерин Дънам, Остров, обладан от зли духове
45
Преминавайки от плажа до Цитаделата, Сулавиер спря, за да погледне към широкия булевард към океана. Изражението му издаваше внезапна загриженост или може би повишено внимание. Около десет или петнадесет натоварени с оръжия коли и два лъскави немски танка, тип „стоножка“, се движеха надолу по широкия булевард, водещ към залива. По четирима войника следваха пеша всеки танк. Те носеха ужасно изглеждащи оръжия и тичаха леко и неуморно, докато колоната завиваше зад ъгъла.
— Няма нищо — поклати глава Сулавиер. — Маневри.
Мери го последва, принудена да подтичва, защото той се устреми към входа на Цитаделата.
— Ако обичате, останете тук — каза Сулавиер, нахлувайки през двойните врати. След няколко минути се появи и се усмихна широко.
