Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Мери погледна между тях, мислейки си за четката за коса, за бягство.
— Вие сте много привлекателна жена — продължи Легар. — С изключителна красота, която ние наричаме марабу, въпреки че не сте негърка! Човек, който избира да е черен, трябва да бъде уважаван от тези, които са родени такива.
Мери не забеляза сарказъм.
— Благодаря ви — каза тя.
— Хенри ме информира, че сте обсъждали полицейските процедури в Лос Анджелис. Бихте ли ми разказали?
Мери отпусна стиснатите си челюсти, усмихна се и се наведе напред.
— Разбира се — каза тя. Легар вдигна очи и погледна право в нея. — След като говоря с американския посланик или началниците ми.
— Никаква комуникация — каза меко Легар.
— Моля ви, но защо — нацупи се Мери. Мисълта да ходи където и да било със Сулавиер или някой друг член на тази полиция я плашеше. Ако щяха да я използват като политическа пионка, тя искаше ясно да разбере какво е положението й.
— Не знам защо — промърмори Легар. — Беше ни наредено да се отнасяме добре с вас, да се грижим и да направим престоя ви приятен.
— Държите ме тук против волята ми — каза Мери. — Ако съм политически затворник, ми го кажете. Просто учтивост… между прилагащи закона офицери.
Легар бутна назад стола си и се изправи. Той въртеше средното копче на ризата си между два пръста, гледайки замислено.
— Можете да я отведете — каза той.
Сулавиер докосна рамото й. Тя отмести ръката му, изгледа го свирепо и стана. Да контролира гнева си, но да го покаже.
— Искам да говоря с Джон Ярдли.
— Той дори не знае, че сте тук, госпожице — каза Сулавиер. Легар кимна.
— Моля, напуснете — нареди Главният Инспектор.
— Той знае, че съм тук — настоя Мери. — Началниците ми трябваше да получат разрешението му, за да дойда тук. Ако не знае, то тогава е глупак или е бил подведен от хората си.
— Никой не подвежда полковник Сър! — рязко изрече Легар.
— И със сигурност не е глупак — бързо добави Сулавиер. — Моля ви, госпожице.
Сулавиер се опита да хване лакътя й. Тя отново отмести ръката му и му хвърли леден поглед.
— Ако това е хиспаниолското гостоприемство, то е много надценено. — Надяваше се, че така ще ги уязви.
— Изведете я оттук — нареди Легар. Този път Сулавиер здраво я сграбчи за двете ръце, повдигна я с изненадваща сила и я извлече в коридора. Мери просто затвори очи и понесе унижението. Беше прекалила.
Сулавиер я остави върху плочките и извади кърпичка, за да избърше челото си. След това се върна, за да си вземе цилиндъра, който беше изпуснал. Мери се вледени, чудейки се дали няма да решат да я убият.
— Извинете ме — Сулавиер изтупа шапката си, стоейки върху главата на змията, нарисувана на плочките. — Вие не се държахте добре. Главният Инспектор е избухлив… понякога много се ядосва. Той е важен човек. Не обичам да съм около него, когато е ядосан.
— Отведете ме там, където трябва да отседна сега — намръщи се Мери.
— Можете да посетите много хубави места.
— Зарежете красивите места. Отведете ме там, където трябва да бъда затворена и ме оставете.
Един час сама. Имаше нужда от това. Щеше да опита няколко неща, ще изпробва решетките на тази клетка, ще разбере колко компетентни са надзирателите й.
В лимузината Сулавиер седеше срещу нея, размишлявайки. Мери гледаше сиво-жълтата институционална архитектура на наново построения център: банки, универсални магазини, музей и галерия за местно хаитианско изкуство. По улиците нямаше туристи. Никакви улични търговци. Минаха покрай още един патрул от военни автомобили и след това покрай дълга редица от паркирани танкове. Сулавиер се наведе напред и проточи врат, за да ги разгледа.
— Трябва да сте по-търпелива — каза той. — Трябва да знаете, че времената не са добри. Внимавайте!
Мери не каза нищо.
— Ако дойдете с мен до Леоганес, ще бъдете далеч от Порт-О-Пренс и всичко, което може да се случи тук. Леоганес е по-малък, по-спокоен. Ще бъдете под моя закрила. Доминиканците в нашата армия… те са срещу полковник Сър. Той ги бе укротил за години, но в момента сме в лош период. Цените на минералите спадат по целия свят. Вашата нанотехнология… вие извличате минерали от отпадъците и морската вода. Много по-евтино от сондирането и копаенето.
Мери губеше търпение, този разговор за икономиката не я интересуваше.
— Вие не използвате армиите ни, вече не купувате оръжията ни, престанахте да търсите нашите минерали, дървения материал. Сега и туризмът ни се задушава. Какво да правим? Ние не искаме да гледаме как децата ни гладуват. Това е, за което трябва да се тревожи полковник Сър. Той няма време за вас и мен. Аз рискувам, дори когато говоря за тези неща. Но заради вас все още ви давам съвети. Само заради вас.