Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Да — каза той. — Обичах ги. Но аз исках да пиша и осъзнах, че не мога да го правя, освен ако не напусна работа.
Тя се хвана на въдицата. Скоро щеше да я сграбчи; признанието не беше толкова лошо.
— Това я е тревожело — предположи Надин.
— Да, тревожеше я. Тя не обичаше поезията. Писането. Само видеото. Нещата се влошиха.
— Да.
— Изчакахме година. Опитвах се да пиша. Дион работеше на две места. Никой от двама ни не беше подложен на терапия, но тогава това нямаше значение. Аз никога не изпратих нещо за публикуване. Отидох да работя за друга компания. Редактиране на вестникарски материали. Дион каза, че иска да се върна. Аз също го исках. Но не можехме да се съберем. Нещо изникваше всеки път.
— Да.
— Решихме, че ще се разведем. Джина го приемаше зле. Дион искаше да я подложи на терапия. Аз отказах. Казах й да я остави да си бъде самата тя. Дион се притесняваше, че Джина е само на седем, а много говори за смъртта. Казах, че е твърде млада, за да знае нещо за смъртта, това е любопитство. Тя ще порасне.
— Да.
Можеше да се пресегне и да хване едната й ръка, да я завърти.
„Как ще го направиш с голи ръце? Без инструменти. Би било добра идея сега да заплачеш.“
— Слушам — каза Надин.
— Разводът. Още две седмици и щеше да е минал през съда. Неофициална съдебна процедура, никакво ходене в съда, вещите ни вече бяха разделени.
— Така го направих и аз — каза Надин.
— Тя ми водеше Джина в края на седмицата. Не искахме да я нараняваме.
Надин не каза нищо, за да го окуражи. Дори с нейната нечувствителност можеше да почувства, че идва нещо неприятно.
— Слабо земетресение в долината беше прерязало пътната лента на главния път. Един автобус, техният автобус, се врязал в една подпорна стена и седем коли се блъснали в него. Джина умря. Дион също, ден по-късно.
Очите на Надин се разшириха.
— Господи! — възкликна тя.
„Тя разбира, но обича да си пъха носа навсякъде.“
— Понесох го сам. Не се подложих на терапия. Ходех наоколо като зомби. Направих им малка гробница и запалих тамян. Пишех поезия и я изгарях. След няколко месеца се върнах на работа за известно време. Бях срещнал Голдсмит. Започнах да се изправям. Да излизам от това блато. Той ми помогна. Каза ми, че виждал баща си, мъртвия си баща, когато е бил дете. Каза ми, че не полудявам.
Надин поклати бавно глава.
— Ричард, Ричард — каза тя със задължително съчувствие.
Главата му беше препълнена. Там бяха настоящето му и нещо подобно на Голдсмит, и този стар Ричард Фетъл и всичките му спомени. Заради тази навалица в главата му, искаше да полегне в някоя тъмна стая.
— Трябва да отидем на разходка — каза Надин решително. — След нещо такова имаш нужда да излезеш навън и да направиш малко упражнения.
Тя се протегна към него. Той й подаде ръка и се изправи, ставите му силно изпукаха.
— Не си го казвал на никого, нали? — попита тя, докато слизаха по стълбите.
— Не — кимна той. — Само на Голдсмит.
47
Карл подготви индикаторите в залата за сондиране. Дейвид и Карол проверяваха всички връзки и устройства за дистанционно управление, преди да доведат Голдсмит. Мартин внимателно следеше подготовката, без да се пречка, но така, че присъствието му да се чувства.
— Не си ял. — Карол пъхна ръце в джобовете и застана пред него. — Работиш твърде много. Блед си. Силите ще ти трябват за сондирането.
Той я погледна сериозно.
— Трябва да говоря с теб — преглътна и погледна настрани. — Преди да сме влезли.
— Предполагам, че искаш да поговорим, докато хапнем нещо.
Мартин погледна нагоре и видя Ласкал да влиза в галерията, следван от Албигони. Мартин им кимна за поздрав и отново се обърна към Карол.
— Добра идея. След като Голдсмит е долу и сме инжектирали наното.
Навярно от суеверие, но Мартин винаги настояваше обектът, подложен на сондиране, да не може да вижда или разпознае изследователите си. Мислеше, че е най-добре да влезе в Страната свеж и непознат. Дейвид и Карл — които можеше да се наложи да се присъединят към сондиращия екип — дойдоха при Мартин и Карол зад едно перде в задната част на амфитеатъра, тъй като обектът за изследване беше докаран на количка.
Голдсмит носеше болнична престилка. Дясната ръка и вратът му вече бяха с прикрепени към тях интравенозни тръбички. Той лежеше тихо, беше нащрек и наблюдаваше наоколо. Като видя Албигони в галерията, повдигна лявата си ръка за кратък поздрав, отпусна я и се обърна настрани.