Кралицата на ангелите

Автор: Бир Грег
Серия: Кралицата на ангелите #1
Язык: болгарский
Переводчик: Здравка Евтимова
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:

Известен поет изчезва, след като е извършил жестоко масово убийство. И то в едно спокойно и задоволено общество, в което повечето хора са преминали терапия за премахване на агресивността. Бащата на една от жертвите е сред най-могъщите хора на планетата. Той е готов на всичко, за да разбере мотивите на убиеца, който е бил негов приятел. По дирите на поета тръгват и Селекторите — самообявили се за обществени отмъстители, както и екзотичната красавица Мери Чой от полицията на Лос Анджелис…
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.

Перейти на страницу:

Мери го погледа за момент. Ако полковник Сър губеше контрол, тя можеше да се окаже в по-голяма беда, отколкото си представяше.

— Благодаря — каза тя.

Сулавиер вдигна рамене.

— Ще дойдеш ли с мен далеч от Порт-О-Пренс и от тези проклети… армейски машини?

— Добре — каза тя. — Имам нужда само от няколко минути в бунгалото, сама, за да се успокоя.

Той отново повдигна великодушно рамене.

— След това ще отидем в Леоганес.

* * *

Може би философите се нуждаят от толкова силни аргументи, че да отекнат в ума им: ако личността откаже да приеме заключението, философът умира. Що за силен аргумент е това?

Робърт Нозик, Философски обяснения

Тя се беше вкопчила в него като удавник. Докато му говореше, Ричард почувства леко отвращение, че я слуша вместо напълно да потъне в собствените си мисли.

— Разкажи ми за себе си — предложи тя. — Любовници сме от две години, а аз нищо не знам за теб.

„В моя апартамент. Само аз.“

— Какво искаш да знаеш? — попита той.

— Разкажи ми за времето, когато си бил женен.

Той седна на дивана, схванатите му мускули се обадиха. Беше седял четиридесет и пет минути, без да мръдне.

— Нека да пуснем Литвид.

— Моля те, кажи ми! Бих искала да ти помогна.

— Надин — каза той вяло, — защо просто не ме оставиш сам?

Тя изпухтя и поклати глава, преструвайки се на наранена, но не се предаде.

— Ти си в беда. Всичко това те е разстроило. Не е хубаво да си сам, когато си в беда.

Той се протегна към нея и се опита да погали гърдите й, но тя ловко се изплъзна и седна на счупения стол срещу дивана, недосегаема.

— Добре би било да поговорим. Знам, че не си лош човек. Ти просто си много разстроен. Когато съм разстроена, приятелите ми помагат да го преодолея…

— Аз съм безработен, неподложен на терапия, произведенията ми не се публикуват, остарявам и имам теб — каза той. — Е, и?

Тя пренебрегна горчивината му.

— Някога си бил женен. Мадам дьо Рош ми го каза.

Той я гледаше внимателно. Ако сега скочеше напред, можеше да я хване. И какво щеше да прави след това? Чувстваше, че се появява и изчезва като лош сигнал. Стихове от поезията на Голдсмит се произнасяха от Голдсмит. Този глас беше много по-магнетичен от неговия собствен.

„Аз съм обикновен човек. Обикновените хора сега изчезват.“

— Как й беше името? Разведохте ли се?

— Да — каза той. — Разведохме се.

— Разкажи ми!

Той присви очи. Гласът на Голдсмит заглъхваше. Не искаше да мисли за Джина и Дион. Беше си наложил да не мисли за тях.

— Говори — това е, от което се нуждаеш, Ричард. — Нотка на триумф. Тя триумфираше. Бузите й се изчервиха под болезнено извитите вежди.

— Надин, моля те! Това е много неприятна тема.

Очите й светнаха.

— Искам да зная!

Ричард погледна нагоре към тавана и преглътна тежко. Поезията заглъхваше, така беше добре. Може би тя имаше право. Лекът да говориш.

— Ти се опитваш да ме подложиш на терапия — поклати глава той, като се подсмихваше. С хихикането поезията се завърна; Надин отново беше само бръмчащо небитие и той можеше да я сграбчи, ако искаше. Да направи изявлението си като Голдсмит. Да се освободи.

Надин направи гримаса.

— Ричард, ние само си говорим. Всички си имаме проблеми говоренето е от полза. Не е натрапване.

— За Бога!

Надин прехапа долната си устна. Той я погледна с укор.

„Аз съм обикновен човек. Не виждаш ли, че просто чакам удобния момент.“

Поезията отново изчезна и отново се завърна. Мойсей. Кръвно жертвоприношение, за да се възпре божия гняв. Ричард веднъж бе проверил това; интерпретацията на Голдсмит за историята не беше ортодоксална. Обрязване. Как се наричаше обрязването при жените: инфибулация. Отстраняване на клитора.

Изражението му остана неподвижно и смекчено.

— Разведохме се — каза той.

„Не е истина.“

— Искам да кажа, че щяхме да се разведем — поправи се той. Нито той, нито който и да говореше чрез поезията на Голдсмит, си признаваше сега. Един предишен човек излизаше на преден план. Този, който е бил женен.

„Мислех, че съм го убил.“

— Да?

— Името й беше Дион. Аз работех за Уъркърс.

— Да.

— Имахме дъщеря. — Той отново преглътна. — Джина. Беше сладка.

— Ти си обичал много и двете — предположи Надин. Той се намръщи, а след това изхихика. Дори в безпомощността си тя се натрапваше, не знаеше къде да спре. Видя себе си, недостатъчно моделиран вътре в нея и това беше историята на живота на Надин — да познава самата себе си или който и да бил друг й беше невъзможно. Слаб моделиер.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?