Магьосникът

Между тях настъпи мълчание, този път не така неловко. Двата коня, Ръшър и Пайлън, спокойно пасяха един до друг. „Ако бяхме коне, животът щеше да е много по-лесен“ — помисли си тя и се усмихна.

— Господин Диърборн, нали разбираш, че съм сключила сделка?

— Аха — той се усмихна, когато тя повдигна вежди в знак на учудване. — Не ти се подигравам, това е от диалекта… той просто се… изплъзва.

— Кой ти разказа за мен?

— Сестрата на кмета.

— Корал — тя сбърчи нос и реши, че отговорът не я изненада. Предположи, че и други биха могли да му обяснят положението и то в по-черни краски. — Значи разбираш… Тогава защо разговаряме? Защо ме търсиш? Мисля, че това те притеснява…

— Да — започна той, сякаш й обясняваше прост факт. — Притеснен съм, точно така. Когато те видя, не мога да разсъждавам трезво.

— Тогава най-добре ще е да не ме виждаш, да не говориш и да не мислиш за мен — гласът й беше едновременно остър и несигурен. Как е възможно да разговаря така спокойно, като през цялото време не откъсва очи от нея?

— Защо ми изпрати букета и онова писмо? Не беше ли наясно за неприятностите, които ще ми причиниш? Ако познаваше леля ми… Тя вече ме разпитва за теб, а ако узнае за онази бележка… или ни види тук заедно… — тя се огледа, проверявайки дали все още са незабелязани. Той се протегна и докосна рамото й, но тя го погледна косо, което го накара да се дръпне като опарен.

— Надявам се, че си ме разбрала — поясни той. — Това е всичко. А чувствата са си мои и ти не си отговорна за тях.

„Но аз съм! — помисли си тя. — Целунах те. Мисля, че съм повече от отговорна за начина, по който и двамата се чувстваме, Уил.“

— Съжалявам много за това, което казах, докато танцувах ме. Не би ли ме извинила все пак?

— Аха — отвърна, и ако той я беше взел в обятията си в този момент, нямаше да се възпротиви, независимо от последствията. Но той само свали шапката си и направи очарователен поклон.

— Благодаря, сай!

— Не ме наричай така! Мразя това обръщение. Казвам се Сюзан.

— Ще ме наричаш ли Уил?

Тя кимна.

— Добре. Сюзан, искам да те питам нещо, но не за да те нараня. Може ли?

— Аха, предполагам — каза тя войнствено.

— На страната на Сдружението ли си?

Тя го погледна, поразена. Това беше последният въпрос, който би очаквала да й зададе… но сега той я гледаше сериозно.

— Очаквах, че ти и приятелите ти ще броите крави, оръжия, копия и кораби, и кой знае какво още… Но не мислех, че ще пресмятате и поддръжниците на Сдружението.

Забеляза неговото изумление и леката усмивка, докоснала ъгълчетата на устните му. Този път усмивката го накара да изглежда по-възрастен. Сюзан обмисли отново какво беше казала, осъзна, че сигурно го е засегнала, и се изсмя леко и притеснено. — Леля ми от време на време изпада в „тебе“ и „вий“. Баща ми също така правеше. Идва от една секта на Древните, които се наричали Приятели.