Лунните градини

Хаос, изглежда, беше знакът на днешните времена. Ток се надигна в седлото. Макар в Равнината да нямаше истински път, търговските кервани бяха очертали груба следа, която я пресичаше от север на юг покрай западния й край. Средата на Равнината беше родината на ривите, дребните хора с кафява кожа, които се движеха със стадата си в сезонен цикъл. Макар да не бяха войнствени, гнетът на Малазанската империя ги бе сплотил и сега те се сражаваха и служеха като съгледвачи редом с легионите Тайст Андий на Каладън Бруд срещу империята.

Донесенията на морантите разполагаха ривите далече на североизток и Ток беше благодарен за това. В тази пустош се чувстваше самотен, но общо взето самотата май беше по-малкото зло.

Единственото му око се ококори. Изглежда, не беше самотен, в края на краищата. На около левга пред него кръжаха гарвани. Той изруга и опипа дръжката на ятагана, висящ на бедрото му. Едва потисна желанието си да подкара коня в бесен галоп и се задоволи с бърз тръс.

Щом наближи, забеляза отъпкана трева встрани от дирята на търговците. Кресливият смях на гарваните беше единственият звук, който нарушаваше тишината. Вече бяха започнали пиршеството си. Ток дръпна юздите и спря, леко приведен напред. Нито едно от телата, които виждаше, не изглеждаше склонно да се надигне и да тръгне, а врявата на гарваните беше доказателство, че и да е имало оцелели, отдавна са си отишли. Все пак над мъртвите витаеше някакво неприятно чувство. Нещо висеше във въздуха, нещо между мирис и вкус.

Зачака. Какво — и сам не знаеше, но нежеланието да тръгне го беше стиснало за гушата. И изведнъж разпозна странността, която изпитваше: магия. Някой я беше отприщил тук.

— Не ми харесва това — промълви той и се смъкна от коня.

Гарваните му направиха място, но не много. Без да обръща внимание на гневните им крясъци, той се приближи до труповете. Бяха дванайсет. Осем бяха с униформите на малазанските морски пехотинци — но това не бяха обичайни войници. Погледът му се присви, като видя отличителните знаци на шлемовете им.

— Джакатак.

Елитни. Бяха насечени на късове.

Насочи вниманието си към останалите тела и усети как тръпки на страх полазват по гърба му. Нищо чудно, че джакатакците бяха пострадали толкова тежко. Закрачи към едно от телата и клекна до него. Знаеше нещо за клановите маркировки сред баргастите, как всяка от групите ловци се различава по татуировките. Тези бяха от клана Илгрес. Преди Пурпурната гвардия да ги включи в редиците си, родната им територия се намираше на хиляда и петстотин левги на изток, в планините южно от Порул. Ток бавно се надигна. Илгрес се смятаха за най-силните сред онези, които се бяха присъединили към Пурпурната гвардия в Леса на Черния пес, но това се падаше на четиристотин левги на север. Какво ги беше довело тук?