Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Наследникът на Империята
Наследникът на Империята - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследникът на Империята

Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:

Преди много, много години, в една далечна галактика…
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 147
Перейти на страницу:

Карде се усмихна:

— От време на време наистина се срещаме с високопоставени липа, но не тук. Това е… по-скоро беше — побърза да се поправи, поглеждайки към щурмоваците — нашата оперативна база.

— Ясно. На интересна драма се натъкнахме преди няколко минути на запад. Какво можете да ми кажете за случилото се?

Карде с усилие скри изненадата си. Беше се надявал, че смущенията от дърветата на Миркр ще скрият от погледа на Траун преследването на изтребителя. Очевидно бе подценил възможностите на апаратурата на имперските совалки.

— Дребен вътрешен проблем — увери той адмирала. — Недоволен от заплащането служител, когото уволних преди няколко дни, е проникнал в един от складовете, откраднал е различни части за оборудване и успя да избяга с изтребител. Преследва го наш пилот.

— По-точно казано го преследваше — нехайно го поправи Траун, червените му очи пламтяха пред лицето му. — Или не знаете, че и двата изтребителя паднаха?

Карде го изгледа смаян, сякаш някой го прободе с леденостудена игла в сърцето.

— Не, не знаехме за падането. Сензорите ни се смущават от високото съдържание на метал в дърветата.

— Ние ги наблюдавахме под по-голям ъгъл — кимна Траун. — Първият изтребител се разби в дърветата, а преследвачът бе хванат от реактивната струя — великият адмирал изгледа замислено контрабандиста: — Да разбирам ли, че във втория кораб е летял специален за вас човек?

Карде се стегна леко:

— Всичките ми помощници са специални — извади предавателя от колана. — Извинете ме за момент, трябва да се разпоредя за спасителна операция.

Траун пристъпи напред и протегна два светлосини пръста, за да хване предавателя.

— Позволете — любезно го прекъсна той. — Командир на частта?

Един от щурмоваците направи крачка напред:

— Слушам, сър!

— Направете внимателен оглед на мястото на катастрофата — заповяда Траун, без да изпуска от очи Карде. — Прегледайте останките и докарайте оцелелите. Приберете всичко, което не би трябвало да се намира в един реактивен изтребител.

— Тъй вярно, сър!

Офицерът махна, щурмоваците от едната колона се обърнаха и се качиха обратно в крайната лява совалка.

— Оценявам помощта ви, адмирале — каза Карде с пресъхнала уста. — Но тя наистина не е необходима.

— Напротив, капитане — меко отвърна Траун. — Вашата помощ при лова на йосаламири ни остави ваши длъжници. Как по-добре да ви се отплатим?

— Как по-добре, наистина… — измърмори Карде.

Стълбичката се скри в корпуса и с мощен рев на двигателите совалката се издигна в небето. Картите вече бяха раздадени и той не можеше да направи нищо, за да ги промени. Оставаше му само да се надява, че Мара държи нещата под контрол. Ако пилотът на втория изтребител беше някой друг, изобщо нямаше да се надява, но с Мара все още имаше някакъв шанс.

— Ако не се лъжа — изтръгна го от мислите му Траун, — искахте да ме поразведете наоколо?

— Да — кимна Карде. — Заповядайте, моля!

— Изглежда, щурмоваците се оттеглят — тихо каза Хан и притисна още по-силно мощния бинокъл към челото си.

— Поне част от тях се върнаха в едната совалка.

— Дай да видя — прошепна от другата страна на дървото Ландо.

Бавно и предпазливо Хан му подаде бинокъла. Според него разказите за пълните с какви ли не чудотворни уреди имперски совалки и изтребители изобщо не бяха преувеличени, а и той не вярваше много на приказките, че тукашните дървета поглъщали електронните излъчвания.

— Да, изглежда, излита само една совалка — съгласи се Ландо.

Хан се извърна леко, острите стръкчета трева, върху които лежаха, се забиха в ризата му. Погледна хакера и попита настойчиво:

— Често ли ви посещават представители на имперската флота?

— Не — нервно отговори Чен. Зъбите му почти тракаха от напрежение. — Кацаха в гората един-два пъти, за да събират йосаламири, но в базата никога не са идвали. Поне докато аз съм бил тук.

— Йосаламири ли? — подозрително попита Ландо. — Какво е това?

— Малки козинести змии с крачета. Не знам за какво се използват. Вижте, не може ли да се върнем обратно на кораба? Карде каза, че трябва да ви задържа вътре, където ще сте в безопасност.

Хан не обърна никакво внимание на думите му и попита Ландо:

— Какво ще кажеш? Приятелят му сви рамене:

— Сигурно има връзка с оня реактивен изтребител, който излетя на пожар тъкмо когато Карде ни извеждаше от главната сграда.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 147
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)