Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Ще дам всичко от себе си. Ти си моя приятелка и сънародничка, скъпа. А аз съм една много ядосана жена. Колко жени срещна из свещените зали на ЦРУ или в неговия клон в Държавния департамент с великото име „Консулски операции“?
Мари примигна, опитвайки се да си спомни.
— Нито една.
— Да се чукат тогава!
— Но в Париж имаше…
— Там винаги има, скъпа. Отиди в тоалетната.
— В Хонконг автомобилът е пречка — каза Лин и погледна към часовника на стената на офиса си в главния щаб на военното разузнаване, Специалния отдел. Часовникът показваше 6,34. — Затова предполагам, че тя ще закара жената на Уеб донякъде и ще я скрие. Крайният срок до осем часа тази вечер е анулиран заради преследването. Трябва да я пресрещнем. Има ли нещо, за което не сме помислили?
— Да пъхнем в затвора онзи австралиец — подсказа добре облеченият му подчинен. — Стана причина за гражданско неподчинение. Знаем къде се намира и можем да го приберем.
— С какво обвинение?
— Прекъсване на операция.
— И с каква цел всичко това?
Подчиненият сви рамене ядосано.
— Някакъв вид удовлетворение.
— Твоята гордост е без значение. Не изпускайте двете жени.
— Ви сте прав, разбира се.
— Полицията се е свързала с всички гаражи и агенции за даване на автомобили под наем, нали?
— Да, сър. Но трябва да ви кажа, че Стейпълс би могла да се обади на някой от канадските си приятели и да вземе кола, която не бихме могли да проследим.
— Ние работим с това, което можем да контролираме — не с онова, което не можем. Още повече, от всичко, което съм чувал за Стейпълс, вадя заключение, че тя действа сама. Засега мисля, че няма да намеси втори човек.
— Защо сте така сигурен?
Лин погледна своя подчинен; трябваше внимателно да подбира думите си.
— Просто предполагам.
— Вашите предположения са известни с точността си.
— Твърде надута преценка. Моят съюзник е здравият разум. — Телефонът иззвъня. Ръката на майора почти инстинктивно подскочи към него. — Да?
— Четвърти полицейски участък — каза провлачено мъжки глас.
— Благодарни сме за вашето сътрудничество, Четвърти участък.
— Гаражът „Минг“ отговори на нашата справка. Колата с номер AOR има собствено място там с текущ месечен наем. Името на собственика е Стейпълс. Кетрин Стейпълс, канадка. Колата е излязла оттам приблизително преди трийсет и пет минути.
— Това беше много полезна информация, Четвърти — каза Лин. — Благодаря ви. — Той затвори телефона и погледна към нетърпеливия си подчинен. — Засега имаме информация за три неща. Първото е, че полицията е съдействала реално в издирването на колата по гаражите. Второто е, че един от гаражите е отговорил положително, и трето, мис Стейпълс плаща месечен наем там.
— Като начало е добре, сър.
— Има три големи и около дузина по-малки агенции за коли под наем, без да броим хотелите, където сме изпратили друг персонал. С това бихме се справили, но за гаражите не може да се каже същото.
— Защо не? — попита служителят. — Те не са повече от сто. Кой би искал да строи гаражи в Хонконг, когато в същото пространство може да подслони поне дузина магазини? Струва ми се, че телефонните оператори в полицията са двайсет или трийсет. Те могат да се свържат с всички.
— Не става въпрос за броя, приятелю. Работата е в манталитета на обслужващите. Работата, която вършат, не е никак завидна и те добре го знаят. Онези, които могат да пишат, са прекалено мързеливи или враждебно настроени, за да си правят труда. А онези, които не могат да пишат, избягват всякакъв контакт с полицията.
— Все пак един гараж е отговорил.
— Честен кантонец. Собственикът се е обадил.
— Трябва да кажем на собственика! — извика момчето, което паркираше колите в гаража на улица Айс Хаус. То се обръщаше към обслужващия гаража, седнал в кабинката пред входа.
— Защо?
— Обясних ти вече! Дори съм ти го написал…
— Това, че ходиш на училище и пишеш малко по-добре от мен, не те прави шеф тук.
— Ти не можеш да пишеш въобще! И щеше да се насереш от страх! Тръгна да търсиш мен, когато си разбрал, че обаждането по телефона е полицейско издирване. Вие, неграмотните, винаги бягате от полицията. Колата, която търсеха, беше зеленото „Мицубиши“, паркирано на второ ниво! Ако не искаш да се обадиш в полицията, трябва да съобщиш на собственика.
— Има неща, на които не са те научили в училище, тиквенико.
— Учат ни да не вървим срещу полицията. Грешно е.
— Аз ще се обадя в полицията, дори ти ще станеш техният герой, ако предпочиташ.
— Чудесно.
— След като двете жени се върнат, ще поговоря с тази, дето шофираше.