Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Какво?
— Тя мислеше, че ми дава два долара, но те бяха единайсет. Една от банкнотите беше от десет долара. Беше явно нервна и разстроена. Не си гледаше парите.
— Но ти каза, че ти е дала два долара!
— Но сега съм честен. Щях ли да съм такъв, ако интересите ни не бяха общи?
— Какво искаш да кажеш?
— Ще кажа на тази богата, изплашена американка, че двамата с теб не сме се обадили на полицията и сме го направили заради нея. Тя ще ни възнагради много щедро, защото ще разбере, че в противен случай няма да успее да си върне колата. Можеш да наблюдаваш всичко отстрани. След като плати, ще изпратя друго момче, което няма да може да открие колата й, защото ще му дам погрешно място, а ти ще се обадиш в полицията по онзи телефон. Полицията ще дойде, ние ще сме изпълнили шибания си дълг и ще изкараме няколко великолепни нощи, така рядко срещани в тази нещастна професия.
Другото момче премигна и поклати глава.
— Прав си — каза то. — В училище не ни учат на тези неща. Пък и предполагам, че сега нямам избор.
— О, имаш — каза обслужващият, като извади дълъг нож от колана си. — Кажи „не“ и ще отрежа малкото ти езиче.
Кетрин се приближи към човека на рецепцията във фоайето на хотел „Мандарин“. Подразни я това, че не го познаваше, нито пък служителят до него. Нуждаеше се от бърза услуга, а в Хонконг това означаваше да попаднеш на човек, когото познаваш. Тогава за свое облекчение тя видя портиера от вечерната смята, който се опитваше да успокои доста нервирана гостенка. Тя се придвижи по-близо с надеждата очите на Ли Тенг да я забележат. Беше се сприятелила с Тенг и редовно му изпращаше канадци с някакви проблеми по настаняването. Разбира се, винаги му се заплащаше пребогато.
— Мога ли да ви помогна, мисис?… — попита младият китаец, стоящ на рецепцията.
— Ще почакам мистър Тенг, ако обичате.
— Мистър Тенг е много зает, мисис… Много неподходящ момент. Вие гост на хотела ли сте?
— Аз съм местна жителка и стара приятелка на мистър Тенг. Обикновено уреждам нещата си чрез него.
— О! — портиерът явно проумя статута й на нетурист. Той се наведе към нея и заговори поверително: — Ли Тенг има ужасни проблеми. Дамата, с която говори, отива на големия бал в Правителствения дом, а дрехите й отлетели за Банкок. Тя може би си мисли, че мистър Тенг има крила под сакото си и турбини под мишниците.
— Интересна идея. Тя е пристигнала скоро, така ли?
— Да, мисис… Но е имала много багаж. Обвиняваше първо съпруга си, а сега и мистър Тенг.
— Къде е съпругът й в момента?
— В бара. Предложи й да вземе следващия самолет до Банкок, но проявата му на любезност само наля излишно масло в огъня. Няма да излезе от бара и няма да ходи на никакъв бал. Страшна бъркотия… Може би аз ще мога да ви бъда от полза, докато мистър Тенг успокои всички.
— Искам да наема кола по най-бързия начин.
— Aiya! — каза портиерът. — В седем часа вечерта почти никоя от агенциите не работи. По това време има много малко клиенти.
— Сигурна съм, че може да се направи изключение.
— Ако искате кола на хотела с шофьор…
— Само ако няма нищо друго на разположение. Както споменах, не съм гост тук и да ви кажа честно, парите не ги копая.
— Кой ли от нас го прави? — загадъчно попита портиерът.
— Така е. Моля ви, свържете се по телефона и направете всичко възможно.
Младият човек се пресегна и извади изпод бюрото списък на агенциите за коли под наем. Взе в ръка телефона и започна да набира номера. Кетрин погледна към Ли Тенг: беше избутал разлютилата се жена в един от ъглите до малко палмово дърво очевидно, за да не пречи на останалите гости. Той говореше бързо и тихо и явно спечелваше поне част от вниманието й. Каквито и основания за оплаквания да има, помисли си Кетрин, тя си остава патка и половина. Носеше дълъг шал от чинчила в мястото с най-неподходящ климат за тази деликатна кожа. Не че Стейпълс някога се беше сблъсквала с този проблем. Може би щеше да опре и до него, ако се беше отказала от професията си и беше останала с Оуън Стейпълс. Кучият му син сега притежаваше поне четири банки в Торонто. Не беше лош човек и фактът, че не се бе оженил повторно, само увеличаваше чувството й за вина. Не е честно, Оуън! Преди три години Кетрин му се обади, докато беше в Торонто на някаква конференция. Седнаха на чаша в клуб „Мейфеър“ в хотел „Крал Едуард“, който впрочем доста приличаше на „Мандарин“.
— Е, хайде, Оуън. Хубав си, богат си — защо не? Само в този квартал има сигурно хиляда красиви момичета, които ще те грабнат начаса.
— Веднъж ми бе достатъчно, Кети. Ти ми даде добър урок.
— Не знам, но ме караш да се чувствам… толкова виновна. Напуснах те, Оуън, но не защото не ми харесваше.