Походът на дракона [Dragonquest - bg]
- Автор: Маккефри Энн
- Серия: Драконовите ездачи от Перн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Абагар Холдинг
- ISBN: 954-584-134-6
- Переводчик: Десислава Владимирова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Походът на дракона [Dragonquest - bg]». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществят контакт с драконите.
И само те могат да спасят прекрасния Перн.
— Бих искал да ме предупредиш следващият път, когато решиш да променяш отново социалната и политическа структура на тази планета — каза Ф’нор на своя природен брат, когато влезе в Уейра на Кралицата в Бендън на следващата сутрин. По загорялото му усмихнато лице, разбира се, нямаше и следа от негодувание.
— Кой къде е сега?
— Т’бор е Предводител във Високите Хълмове, а Стопанката е Килара…
— Килара във Високите Хълмове? — Ф’нор колебливо погледна Ф’лар, който махна с ръка, за да спре протестите му.
— Да, разбира се, има някои неудобства. Всичките хора от Високите Хълмове с изключение на четиринадесет ездачи заминаха с Т’къл и Мерика. А повечето от хората на Уейр Форт пожелаха да останат…
Ф’нор се ухили злорадо:
— На бас, че на Мардра й е било трудно да го преглътне — той с очакване погледна Лесса, защото знаеше колко пъти тя бе превъзмогвала възмущението и негодуванието си от постъпките на Мардра. Лесса го погледна с учтиво безразличие.
— Значи П’зар изпълнява длъжността Предводител на Уейр, докато някоя Кралица лети.
— Имали възможност да организираме вседостъпен полет за някои Бронзови?
— Това е и моето намерение — отговори Ф’лар. — Обаче мисля, че най-големите от съвременните Бронзови не бива да участват в този полет.
— Тогава защо си назначил Н’тон за Помощник-водач? — попита изненадано Лесса.
Ф’лар се усмихна на своята партньорка:
— Защото докато някоя от кралиците на Форт лети в брачен полет Н’тон вече ще го познават и ще го възприемат като човек от Уейр Форт, а не като натрапник от Бендън.
Лесса сбърчи нос:
— Той няма много голям избор в Уейр Форт.
— Той е напълно способен да се грижи сам за себе си — отвърна Ф’лар с лукава усмивка.
— Е, ти май си подредил всичко, както на теб ти харесва — отбеляза Ф’нор. — Аз, обаче, съм възмутен, че ме изтегляте от Южния. Намерих едно многообещаващо люпило на гущерови яйца в едно южно заливче. Още не са достатъчно втвърдени, за да се пренасят без риск. Ако беше изчакал още няколко дни, щях… — той спря и седна на стола, който Лесса му посочи. — Кажи ми, Ф’лар, какво става с теб? Прекалено дълго си бил в между или що?
— Не, беше разпорен отгоре до долу — отвърна Лесса и погледна кисело Ф’лар. — Изключително трудно го задържам дори на стол. А мястото му е в леглото.
Ф’лар махна с ръка, докато тя мърмореше.
— Ако си… — Ф’нор се изправи със загрижено лице.
— Ако си… — подигра го Ф’лар, а погледът му показваше растящо раздразнение от неговата немощ и тяхното покровителствено поведение.
Ф’нор се засмя и отново седна.
— А Бреке ще ми казва, че аз съм бил опак пациент. Ха! Колко тежко си ранен? Чух най-различни приказки за онзи дуел, някои вече доста преувеличени, но не чух, че си бил клъцнат. На нашия род все на ножове ли ще му върви?! А пък другият бил въоръжен с касапски нож за уерови птици.
— И бе облечен в уерова кожа — додаде Лесса.
— Виж, Ф’лар, Бреке ме обяви годен да летя в между — и Ф’нор сви ръката си изцяло, ала много внимателно — Оценявам желанието ти да запазиш в тайна нараняването си, затова аз ще поема част от задълженията ти да обикалям тук и там.
Ф’лар се усмихна на ентусиазма на природения си брат.
— Едва си оздравял и вече си готов да се захващаш за работа, а? Е, захващай се тогава със задълженията си, защото нещата претърпяха промяна.
— Очевидно, о, Благородний!
Ф’лар се намръщи и ядно отметна един кичур от косата си.
— Не чак толкова. Видя ли Т’къл, когато той пристигна в Южния от Високите Хълмове?
— Не, нито пък ми се щеше. Но го чух! — Ф’нор сви десният си юмрук. — Бойните ята вече бяха тръгнали към вас в Игън, за да се бият с Нишките. А Т’къл заповяда на всички включително и на ранените да се изнесат от Южния до един час. Той конфискува това, което те не можаха да опаковат и да вземат със себе си. Даде ясно да се разбере, че Южният бил вече негово владение. И кръстосвачите му щели да искат парола, за да изгарят като Нишки всеки, от който не получат верния отговор. А някои от тия Старовременни дракони са достатъчно тъпи, за да го направят. — Ф’нор направи пауза. — Знаеш ли, напоследък забелязвам…
— Пристигнаха ли хората от Уейр Форт?
— Да, а Бреке прегледа Т’рон, за да се увери, че ще оживее след пътуването. — Ф’нор се намръщи.
— Ще живее ли?
— Да, но…
— Хубаво. Подозирах, че Т’къл ще реагира по този начин. За да сме сигурни, че в Игън, Иста и Южния Бол могат да се отглеждат огнени гущери, искам да намериш Манора и да й кажеш да ти даде нещо, в което да опаковаш онези яйца, които си намерил и да ги донесеш тук. Ще ни трябват всичките, които можем да намерим. Къде е малката ти Кралица? Знаеш ли, че се връщат на мястото, където са били хранени за първи път… — Грал? Тя е с Кант, разбира се. Чу Рамот да боботи от Люпилните Градини.