Триумфът на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Триумфът на сукубата». Краткое содержание книги:
— Господи, жено — промърмори той, когато приключих. Мисля, че не си бях поела дъх по време на цялата тирада. — Сигурна ли сте, че не си търсите работа?
— Искам Абел само за тази вечер.
Той захапа устната си.
— Дали е възможно Мортенсен да дойде някой път да раздава автографи при нас?
— Хм — замислих се, пазаренето беше в кръвта ми. — Зависи. Вие затваряте няколко часа по-рано от нас, нали? Ще може ли да ми пратите няколко човека да помогнат довечера? Ще им платим, разбира се.
— Много сте наперена — промърмори той. Втренчи се в мен, все още обмисляйки, но вече знаех, че е в ръцете ми. Не можеше да устои. — Добре. Но само ако Мортенсен дойде в пиков момент, като например излизането на следващата му книга.
— Съгласна съм — не ми харесваше да деля с него Сет, но много големи автори правеха по няколко представяния в Сиатъл, когато излизаше тяхна книга. Дано Сет не се разсърдеше, че го пласирам. Е, както и да е. Щях да мисля за това по-късно.
Преди да си тръгна купих от Фостър всички броеве на «Америкън мистъри» и «Гласът на жените». Той се поколеба за момент, докато ги маркираше.
— Хей — погледна ме той. — Може би не сте чели разказа, който Мортенсен написа…
— Ами, нека кажем — че той не е първият, когото съм вдъхновила — казах с безгрижна усмивка, вече не ми пукаше за двойничката ми Женивиев.
Като подарък на тръгване дадох на Гарет и един от рекламните ни плакати — бях поискала в копирния център да направят няколко копия, които да взема със себе си, преди да започнат голямата поръчка.
Втренчи се в плаката невярващо.
— Вече сте включили Абел в списъка! Още преди да говорите с мен!
Оставих го зяпнал и отидох да взема плакатите. Върнах се в книжарницата и ги разпределих между трима служители като ги въоръжих и с по един списък на местата, на които да ги сложат. Отпратих ги и се заех с последните приготовления — най-вече разместване на оборудване и разпределяне на задълженията на служителите за вечерта.
В шест часа сякаш се беше случило чудо. Обикновено автографи се раздаваха в кафенето на втория етаж. И днес там щеше да бъде сърцето на шоуто, но накарах да разчистят и останалата част от втория етаж. Наложи се да местим лавици и витрини, докато писателите говореха, но това нямаше значение. Хората искаха да чуят любимите си автори, не да се ровят в книгите.
А само колко хора дойдоха! Е. Дж. Патнъм и Лорелай Билиджън привлякоха съответно фенове на научната фантастика и на съвременните романи. Само това щеше да е повече от достатъчно, но рекламата ми беше докарала още хора. Беше претъпкано. Опитахме се да отворим колкото можем повече място като разместихме мебелите. Не помнех друг път тук да е имало толкова хора.
Патнъм и Билиджън бяха малко изненадани (отначало и недоволни), че изведнъж се озоваха на Изумруден литературен фест, вместо на обикновено раздаване на автографи. Прехвърлих вината за объркването и недоразумението на техните хора и им благодарих, че ще помогнат за благотворителната кауза. Напомних им, че това е добра възможност да привлекат вниманието на хора, които по принцип четат други жанрове и нито един от двамата не остана обиден… много. Всеки трябваше да чете десет минути от книгата си и петнайсет минути да отговаря на въпроси. Да, беше малко претупано за стандартно раздаване на автографи, но се получи добре и имаше достатъчно време _всички_ писатели да отговарят на въпроси на феновете — тоест двамата предвидени плюс Сет, Мади и Абел. През цялото време се разиграваше томбола, а аз изпълнявах ролята на водещ, макар и да не помня какво толкова говорих.
— Не мога да повярвам, че постави Сет на заден план след Патнъм и Билиджън — отбеляза Анди по време на дискусията (само на тях двамата бяхме отделили специално внимание тази вечер). Той е по-голям и от двамата взети заедно.
— А и е изключително добър човек — отвърнах аз.
Сега, когато имах възможност да си отдъхна, не можех да спра да мисля за Сет. Имах чувството, че не бях виждала снизходителната му усмивка от векове. Всъщност никога не бях виждала тениската с надпис «Кептън енд Тенил»*, с която беше. Искаше ми се да изтичам при него, но се въздържах. От мое име Мади го беше помолила да участва. Това беше едно от нещата, които я помолих да свърши тази сутрин.
[* «Кептън и Тенил» — американски поп дует от 80-те. — Бел.прев.]
Говоренето приключи и накарах служителите да върнат почти всичко по местата. Оставихме само кафенето както беше и поставихме по една маса за всеки писател за раздаването на автографи. Дори не толкова известната Мади имаше почитатели. «Гласът на жените» беше нещо като култ и май успя да спечели няколко нови фенове по време на дискусията.