Триумфът на сукубата

Мария се появи, още щом затворих телефона. Тя работеше почасово и беше срамежлива и тиха. Предпочиташе да не работи на каса, ако беше възможно, и се чувстваше много по-щастлива, подреждайки рафтовете. Освен това беше забележителен художник.

Връчих й картон, който бях взела от склада.

— Искам да направиш плакат за събитието довечера.

— За раздаването на автографи? — попита тя. — Ъъ… раздаванията.

Вече всички бяха научили за дублирането на датите.

— Няма да е обикновено раздаване на автографи. Ще е литературна бурлеска. Ще е… — Премислих и набързо отхвърлих няколко възможности. — Изумруден литературен фест.

Звучеше скучно, но ясно, а понякога това беше за предпочитане пред гръмката реклама.

— Да, Първи годишен фест. Вмъкни някъде, че ще присъстват тези писатели — връчих й списъка, който бях нахвърлила. — Напиши и че ще дават автографи. И че ще имаме томбола. — Помислих още малко, съчинявайки всичко, докато говорех, идеите просто се лееха от устата ми. — И че десет процента от всички продажби ще бъдат дарени на литературен проект «Пъгит Саунд».

— Леле — каза тя. — Не знаех, че предстоят такива неща.

— Така е — съгласих се припряно. — Аз също. Нарисувай го, напечатай го, копирай го — няма значение, само го направи. Трябва ми след двайсет минути и трябва да изглежда добре.

Тя примигна и незабавно се залови за работа. Междувременно проведох няколко телефонни разговора. Обяви във вестниците нямаше да свършат работа, но всички имаха уеб сайтове. Обадих се на големите ежедневници и на малките списания за изкуство. Свързах се и с местните писателски сдружения и ги убедих да разпратят имейли на членовете си. Накрая се обадих на радиостанциите. Там проявиха повече неохота да се включат в нещо без предварителна уговорка, но те най-добре можеха да ни направят реклама на момента. Водещите можеха да споменат събитието, без да е нужно да се изработва специално клип. Трябваше доста да ги убеждавам; при повечето обаче вече имахме открити сметки, та плащането беше гарантирано, а и благотворителният аспект не можеше да бъде пренебрегнат. Добре де, трудно можеха да устоят на мен. Въпреки че говорехме по телефона, аз ги ухажвах и убеждавах с безбожна вещина. По едно време Мария спря да работи и ме зяпна хипнотизирано. После поклати глава и се върна към плаката.