Триумфът на сукубата

Сервитьорът ми донесе още един гимлет, когато изпих последния. Добър човек, помислих си аз. Заслужаваше щедър бакшиш.

Четири дни след Изумрудения литературен фест седях в «Избата» с Джером, Картър, Хю, Питър, Коди и Бастиен. Обичайните заподозрени. Не бях виждала никого от тях от дни. Гледах да не се набивам на очи; в общи линии излизах само, за да отида на работа.

Не се бях чувала и със Сет през това време.

Никой не говореше. Просто стояхме в тъмното и пиехме питиетата си. Хората в заведението се разхождаха наоколо и се смееха, но ние бяхме в ъгъла на тишината. Можех да разрежа с нож неловкото напрежение помежду ни. Накрая не издържах и въздъхнах.

— Добре — сопнах се аз. — Стига преструвки. Знам, че сте гледали видеото.

Сякаш изпуснах въздух от балон. Всички задръжки паднаха. Хю проговори пръв, очите му блестяха от възхищение.

— Исусе! Това беше най-доброто, което някога съм гледал! — Гледах го може би десет пъти — добави Питър. — И не ми омръзва.

Очарованият поглед на Коди говореше сам по себе си. Глътнах половината чаша на един дъх:

— Понякога не мога да повярвам, че това е животът ми. Бастиен беше свършил достойна за «Оскар» работа, улавяйки с камерата романтичното ми приключение с Дана. Тя така и не забеляза плуващата във въздуха камера — само инкубът беше невидим. Разбира се, Дана беше прекалено заета да забележи каквото и да е. Аз се бях погрижила за това. Може и да се наслаждавах на уменията си да доставям удоволствие и да отвличам вниманието, но след като действието на амброзията премина, не ми се искаше да излагам на показ точно тази моя способност, също както не исках да ме свързват с героинята от разказа на Сет. Поне никой не знаеше коя е Табита Хънтър.

— Фльор, кълна се, направи неща, за които дори аз не знаех — подразни ме Бастиен.

— О, млъкни — отвърнах му, защото бях наясно, че лъже. — Цялата ситуация е достатъчно неловка. Не мога да повярвам, че успя да го пуснеш в интернет само за няколко часа.

Той вдигна рамене.

— Защо да пазя такава добра новина само за себе си?

Очите на Джером блестяха от удоволствие.

— Не се чувствай неловко. Това, което направи, е достойно за медал. Ще станеш сукуба на годината.

— Страхотно — казах аз. — Може би сега ще получа талони, които няма да са изтекли.

— Шегувай се колкото искаш — продължи демонът, — но ти вся хаос в силна религиозна група. Това определено трябва да се отпразнува.

И вероятно щеше да реши проблемите на Бастиен. Вярно, не той беше в светлината на прожекторите, но се погрижих Джером да подчертае ролята му в официалния писмен доклад. Според мен демонът беше наясно, че малко преувеличих заслугите на Бастиен за тази лудория, но за него техническите подробности нямаха значение. Независимо от написаното в доклада, дяволската общност знаеше, че именно сукубата на Джером е на това толкова популярно видео. Репутацията на шефа ми беше стигнала до небето.