Триумфът на сукубата

За пръв път хванах Дана неподготвена. Не бях онази Табита, която познаваше и не знаеше какво да прави.

Бастиен беше в кухнята, невидим, предизвикателно скръстил ръце на гърдите си. Намигнах му и се обърнах към Дана.

— Мич излезе за малко, ако ти трябва за нещо.

— О, няма проблем. Мога да… почакам…

Изглежда беше нервна, защото този път аз контролирах ситуацията. Налях и на двете ни студен чай и седнахме на масата. Подех разговор за това кой какво е правил и й разказах за невероятното благотворително събитие, на което съм била в една книжарница в центъра. Дана си възвърна самообладанието и отново стана спокойна и уравновесена. Ако се изключи тесногръдието й, жената можеше да води приличен разговор и ние си паснахме. Жалко, че не използваше интелигентността си за по-полезни неща, помислих си аз.

Докато говорехме за това-онова, решението на проблема с Дана ме осени — беше толкова очевидно. Не знам дали амброзията помогна, но не можех да повярвам колко слепи сме били. Как е възможно да не усетим какво й има? Що за експерти по съблазняването бяхме? Бастиен беше прав. Дана беше загубена кауза.

За него.

— Дана — прекъснах я аз по много нетипичен за Табита начин, — наистина се радвам, че дойде тази вечер, защото исках да те питам нещо.

Тя се задави с чая.

— Да?

Подпрях лакти на масата и облегнах брадичка на ръцете си, така че да я гледам право в очите.

— Преди време каза, че между вас с Бил няма нищо романтично и че това не те интересува. Знаеш ли какво? Не ти вярвам. Мисля, че романтиката ти липсва. Мисля, че жадуваш за нея. Само че не с него.

Лицето на Дана пребледня и тя ококори очи. Бастиен беше наблизо и изглеждаше по същия начин. На този етап обаче нямахме какво да губим.

— Права ли съм? — наведох се към нея. — Нещо липсва, нали? А и лъжеш, че не знаеш какво е секси. Знаеш. Знаеш какво те възбужда и го искаш. Искаш го толкова силно, че почти усещаш вкуса му.

Кълна се, игла да беше паднала, щеше да се чуе. Дана отчаяно се опитваше да контролира дишането си и ме гледаше втренчено, сякаш щях да изчезна, ако мигнеше.

— Да — отвърна накрая тя дрезгаво. — Беше права за много неща. Например че не можем да избираме кого да харесваме. И да… Мисля, че и двете знаем за какво говоря, Табита. — Частица от старата й самоувереност започна да се завръща. — Отначало не бях сигурна. Човек трудно може да те разбере. После обаче видях колко неловки са отношенията ти с приятеля ти; не искаше да говориш за него и каза, че не те привлича. Тогава разбрах. Шоуто с оскъдното бельо, което облече пред мен, ме убеди. Беше невероятна. Не можех да спра да мисля за това. Вече те бях виждала гола в джакузито и ми беше достатъчно трудно. Трябваше пак да те видя гола. После, докато разговаряхме, осъзнах, че си и интелигентна. Ето тази вечер например. — Пое си дълбоко и накъсано въздух и сложи ръка върху моята, пръстите й бавно затанцуваха по кожата ми. — Права си. Наистина искам нещо. Искам го толкова силно, че почти усещам вкуса му. Знам, че е грешно. Знам, че е неморално, но не мога да се променя. Не мога да избирам кого да харесвам. Не мога да спра да те желая.