Триумфът на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Триумфът на сукубата». Краткое содержание книги:
Отворих книжарницата и се залепих за едната каса. Недостигът на персонал поне осигуряваше достатъчно работа на всички. Почти нямах време да мисля за случилото се снощи. Или за Дъг. Или за факта, че днес Сет не дойде. Или за караницата ми с Бастиен.
— Вие Джорджина ли сте?
Погледнах към красива жена с японски и американски произход. Лицето и тялото й бяха на границата на затлъстяването, черната й коса беше вързана високо на опашка. Нещо в нея ми се стори познато.
— Аз съм Мади Сато — обясни тя, протягайки ръка. — Сестрата на Дъг.
Здрависах се с нея изумено.
— Не знаех, че Дъг има сестра.
Усмивката й малко помръкна.
Всъщност има доста сестри. Пръснати сме из цялата страна. Всяка се занимава с нещо различно.
— И ти дойде да… видиш Дъг? — поколебах се, това беше деликатна тема, но какво иначе би правила тук?
Тя кимна.
— Бях при него тази сутрин. Той е добре и ти праща поздрави.
Това беше най-добрата новина, която можех да чуя.
— Събудил се е.
— Да. Вкиснат е и е раздразнителен, но иначе е добре. Каза, че в офиса има едни дискове и че си ги иска. Помоли ме да ги взема, ако мога.
— Разбира се, ще ти ги покажа — казах и я поведох. Леле. Сестрата на Дъг.
— Как разбра за Дъг?
— Сет Мортенсен ми се обади.
Спънах се и едва не се блъснах в една витрина с книги за градинарството.
— Откъде познаваш Сет?
— Пиша за списание «Гласът на жените». Сет имаше някои въпроси за една феминистка организация, преди около месец правеше проучване за книгата си и Дъг му даде имейла ми. Разменихме си няколко писма. Когато Дъг… се разболя, Сет намерил номера ми в Салем и ми се обади снощи.
Част от мен изпита ревност, че Сет си е писал с нея, без да ми каже, но на мига потиснах тези чувства. Беше постъпил много мило. Типично за него. Безшумно, ефикасно и внимателно. Заведох Мади в офиса и намерих дисковете в чекмеджето.
— Снощи ли шофира до тук или днес сутринта?
Тя поклати глава.
— Всъщност Сет дойде да ме вземе.
— Аз… какво? От Салем? Но това е на четири часа път!
— Знам. Беше много мил. Аз нямам кола, така че той тръгна веднага, след като ми се обади, пристигна посред нощ и ме доведе при Дъг.
Господи. Сет беше шофирал осем часа. Нищо чудно, че не дойде; сигурно беше смазан. Това означаваше, че може би не си е тръгнал от болницата, за да избяга от мен. А за да помогне на Дъг. Приятен трепет премина през мен — донякъде от облекчение, донякъде, защото това беше още едно доказателство за добротата на Сет и вниманието му към другите.
Мади ми остави номера на мобилния си и обеща да прати поздрави на Дъг. Докато излизаше от офиса, влезе Джанис.
— Здравей, Джорджина. Лорелай Билиджън е тук.
— О, добре. Чакай! — малко закъсняла реакция. — Искаш да кажеш Е. Дж. Патнъм?
— Не. Определено е Лорелай. Е. Дж. е мъж.
— Знам това, но тя ще дава автографи след седмица. Днес по план е Патнъм. Имам потвърждение от него и прочее.
— Не знам. Знам само, че тя е тук.
Завладя ме ужасното усещане, че потъвам. Последвах Джанис и се здрависах с дребна жена със здраво телосложение, на средна възраст. Бях виждала снимки на Лорелай Билиджън върху кориците на книгите й. Беше съвсем същата — от кафявата й късо подстригана коса до характерното й черно облекло.
— Ще се разходя да разгледам забележителностите, но първо исках да ви се обадя — каза ми тя.
— О, добре. Чудесно! — усмихнах се леко и си наложих да продължа да дишам.
Побъбрихме още малко. Щом си замина, се втурнах обратно в офиса на Пейдж и разрових бюрото й. Наистина в графика й пишеше, че и двамата писатели трябва да дойдат днес. На графика за персонала обаче ги беше сложила в различни дни. Плакатите в книжарницата също ги обявяваха за различни дни, но проверих рекламите във вестниците и видях, че и двамата са определени за един и същи ден. На уебсайта пишеше, че двамата ще дават автографи днес, тоест днес в книжарницата щеше да има фенове и на двамата.
Мили Боже! Беше като в лоша, изпълнена с клишета ситуационна комедия. Имахме двама партньори за танците.
Седнах на бюрото на Пейдж и разтърках слепоочията си. Как се беше случило това? Как може идеалната, стриктна Пейдж да обърка така нещата? Бързо отговорих на въпросите си: може, защото имаше други проблеми. Караше много тежка бременност и поради това не идваше на работа вече трета седмица. Едно такова нещо може да накара всеки да допусне грешка. За нещастие аз трябваше да поправям нещата.