Изкуството на лова

Отдръпна се уплашено и върна съзнанието си в своето тяло. Отвори очи. Лежеше в койката, загледана невиждащо към тавана, и дишаше тежко.

„Какво, по дяволите, беше това?“

Изправи се и се облече припряно. Излезе от каютата и забърза по коридора. Спря при една врата през четири врати от нейната и почука.

Почака няколко секунди с разтуптяно сърце.

Вратата се отвори и на прага се показа Паулус, облечен в червена копринена пижама. Изглеждаше раздразнен. Излезе навън и притвори вратата зад себе си.

— Янти?

— Какво е саламурата?

— Какво?

— Саламурата — повтори тя. — Откъде се взема?

— Това е отрова. Янти, какво става?

Тя се поколеба. Ако му кажеше истината, щеше да признае, че е шпионирала херцога.

— Сънувах нещо. И се изплаших. Може ли да вляза?

Той се намръщи.

— Моментът не е подходящ, Янти.

— Но аз няма… — И млъкна, внезапно почувствала, че в каютата му има някой. Усещаше присъствие зад вратата. Мъждукаше в периферията на съзнанието ѝ, но засега тя се сдържаше да провери кой е неговият гост. Тялото ѝ застина неподвижно и тя неволно отстъпи назад.

— Кой е вътре при теб? — попита.

— Какво?

— В каютата ти. Кой е в каютата?

Той отмести поглед.

— Ами… само Нера.

— Нера? — Сърцето ѝ се сви.

— Казах ти, че моментът не е подходящ — каза Паулус. — Имперската армада е на две мили югоизточно от нас. Нера е във връзка с тях.

От думите му не ѝ стана по-леко.

— Във връзка?

— Една от императорските телепатки реши да мине на наша страна. Съгласна е да ни помага в замяна на живота си. Но не иска да се среща с теб, Янти. — Той затвори вратата зад себе си и улови ръката ѝ. — Но във флотата има и друга магьосница и тя е засякла Нера. Вече е издала присъствието ѝ на капитана. Не знаем дали е предала колежката си, но очакваме имперският флот да ни нападне призори. Трябва да съм готов, ти също, Янти. — Стисна леко ръката ѝ. — Сега иди и се опитай да поспиш.

Янти местеше очи между разгорещеното му лице и затворената врата. Можеше с лекота да се плъзне в съзнанието на Нера, дори да смаже ума ѝ с мисъл, но това бе път, който щеше да доведе до отчаяние. Вярваше безапелационно на Паулус. Ако бе така, защо все още усещаше буца в гърлото си?

— Може би трябва да остана при теб?

— Не — отвърна той. — Искам да си починеш добре и да си готова за утрешния ден. — Наведе се и я целуна по бузата. Парфюмът му остана като ухание върху кожата ѝ.

Неговият парфюм?

— Лека нощ, Янти.

Янти отново погледна към вратата на каютата. Искаше да каже: „Обичаш ли ме?“, но се боеше от лъжата в очите му. Вместо това промълви:

— Лека нощ.