Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
Грейнджър кимна.
— Може би ще ми го демонстрираш?
Чу как драконът изпръхтя насмешливо.
— Не мога да го направя сега! — провикна се Сисело. — Трябва да се подготвиш, както се готвиш за лов или когато имаш намерение да се промъкнеш в Лосотанските гета. Опитах само веднъж и почти успях, но после една от вещиците ме засече и баща ми трябваше да я убие.
И така продължи часове наред. Море на светлината се простираше чак до хоризонта, тъмносините му води постепенно придобиха виолетов цвят, докато слънцето се снишаваше на небосвода. До залез-слънце оставаха два часа, когато забелязаха на северния хоризонт флотилия.
Това бе моментът, в който Игрид най-сетне реши да проговори:
— Имперският флот се насочва на запад.
Грейнджър знаеше, че ще е най-добре да не подлага на съмнение думите на дракона, чието зрение бе много по-остро от неговото. Имаше само една причина император Хю да прати корабите си толкова далече от Лосото — за да пресрещнат унмерския принц в открито море, преди да е стигнал столицата. Флотът бе излязъл на лов за Марквета.
А Янти?
Навярно бе в морето с него. Той имаше нужда от закрилата ѝ.
— Обърни на запад — каза той на Игрид.
— Това заповед ли е, полковник? — изръмжа драконът. — Колко забавно.
— По-скоро молба — отвърна той. — Те търсят кораба на Марквета. Дъщеря ми е на този кораб.
— И искаш да предупредиш принца и дъщеря ти? Същите тези, които се готвят да убият моя господар — и баща на Сисело — чрез измама?
— Дъщеря ми няма нищо общо с плановете на принца.
Сисело се бе изправила на раменете на дракона и гледаше към корабите.
— Ще има ли битка?
— Почти сигурно — отвърна Грейнджър.
— Игрид, ще може ли да я гледаме?
— Баща ти никога няма да ми прости — отвърна драконът.
— Моля те.
— Не.
Сисело смръщи вежди.
— Ами ако ти заповядам да ни откараш там?
— Не съм ти домашното котенце, дете.
Игрид се наведе рязко, огромните ѝ криле заплющяха в студения въздух и тя зави на североизток, встрани от посоката, в която се насочваше имперският флот.
„Илена Грей“ следваше „Свети Августин“, докато той плаваше на изток в нощта. Янти можеше да различи светлините на другия кораб всеки път, когато надзърташе през илюминатора над леглото. А понякога ги виждаше и през корпуса на „Свети Августин“, тъй като той продължаваше да снове между ефирното и материалното.
Целият, с изключение на една стая.
Тя се претърколи и надзърна от койката. Долу, през полупрозрачните дъски и подпори, различаваше съвсем ясно зрителната зала, която изглеждаше като твърд бял куб в сърцето на кораба.
Съзнанието ѝ, отправено лекичко натам, долавяше нечие присъствие. Янти затвори очи и видя кораба като мозайка от изображения насред океан от непрогледен мрак. Виждаше „Свети Августин“ през очите на всички хора наоколо. Техните разпокъсани възприятия създаваха съчетан образ, но този образ, колкото и да бе странно, бе съвсем обикновен, ежедневен, материален. Корабът бе престанал да е призрачен.
Един-единствен ум присъстваше в зрителната зала. Янти се промъкна в него.
Стаята не изглеждаше по-различна. Огледалата по стените и пода все така предизвикваха неприятно усещане и световъртеж. Огледалата на стената пред нея гледаха към разлома, за който ѝ бе казал Паулус, или показваха образите на чудновати същества, наречени от него пътешественици.
Обикновените огледала веднага биха отразили образа на гостоприемника на Янти, но тук такива нямаше и минаха няколко секунди преди да определи в чие тяло се е прехвърлила. Който и да беше, изглежда, пристъпваше доста развълнувано напред-назад. Със сигурност беше човек и по тъмните дрехи тя предположи, че е херцог Кир — предположение, което се потвърди след няколко секунди, когато чу гласа му.
— Волш нем до-ер нем — произнесе той, махайки гневно с ръка. — Ханйел.