Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Изкуството на лова
Изкуството на лова - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изкуството на лова

Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:

Хаурстафите са покосени. Унмерите са завзели двореца Ел. Бащата на Янти я спасява, но тя се връща в двореца с надеждата да открие унмерския принц.Принц Паулус Марквета открива в сляпото момиче съюзник, макар и опасен. Тя е способна да унищожи ума му с една-единствена мисъл. А красивият млад принц, от своя страна, може да я убие само с едно докосване.Но приятелството на Янти с унмерите ѝ е спечелило опасни врагове. Прогоненият унмерски лорд Аргусто Конквилас е твърдо решен да предизвика принца и неговите привърженици — и да убие всеки, който застане на пътя му.Когато опозореният войник на Гробарите Грейнджър научава каква опасност грози дъщеря му, той трябва да вложи всичките си умения, за да я защити.Но това може да не е достатъчно, защото унмерите, в стремежа си да разкрият тайните на вселената, са създали чудовище. Те са сключили сделка с един бог… Сделка, която заплашва да унищожи света.Камбъл е измислил един от най-чудатите, пленителни и опасни светове, с които съм имал удоволствието да се сблъскам… Историята, изпълнена с мистерия и екшън, те завладява напълно.Таймс
1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 143
Перейти на страницу:

Такива мисли се въртяха в главата ѝ часове наред. По някое време ѝ се струваше, че въобще няма да заспи.

А после внезапно се събуди и втренчи очи в оранжевото сияние зад прозорчето. Слънцето вече се катереше по хоризонта. Янти се чувстваше изтощена. Горе на палубата звънеше камбана.

Тя напълни металния леген и си уми лицето, за да прогони мъглата на съня. Да можеше само толкова лесно да прокуди и безпокойствието в сърцето си.

На вратата на каютата се почука настойчиво.

Беше Паулус, облечен с най-красивите си одежди от кадифе и кожа. Беше загърнал раменете си с бледозелено наметало от тюлен, разтворено на пояса, за да се вижда обсипаната със скъпоценни камъни дръжка на меча. На челото си носеше лоцмански очила, пристегнати с кожени каишки. Лицето му беше бледо и замислено, но въпреки това излъчваше някаква невротична енергия.

— Приготвят се за атака — каза той.

— Току-що ставам — отвърна тя.

— Облечи се бързо и ела на палубата. — Той се обърна да си върви.

— Паулус?

Той спря и я погледна през рамо.

— Обичаш ли ме?

На лицето му се изписа изненада и Янти не пропусна да забележи раздразнението в гласа му.

— Разбира се, че те обичам — тросна се той. — Ще се видим след пет минути. — След което забърза по коридора.

Янти го изпрати с поглед. От разговора ѝ остана неприятно чувство. Той приемаше помощта ѝ за даденост. В този момент тя съжаляваше, че притежава свръхестествената си сила и способността да надвива хаурстафите. Искаше да е нормално момиче. Но от друга страна, бе ужасена от подобна възможност. Отказваше да признае пред себе си истинската причина, поради която Паулус се женеше за нея. Беше си забранила да си задава този въпрос, защото се страхуваше от отговора. Свикнала бе да гледа на света през очите на другите хора и дори сега предпочиташе да го вижда през погледа на Паулус, отколкото да приеме очевидната истина. Беше си създала своя измислица.

Но това не бе достатъчно.

Все още се чувстваше потисната, докато се обличаше. Постара се да подбере най-непретенциозния тоалет — светлосива копринена блуза и черни вълнени бричове. Завърза на шията си пъстра кърпа, взе наметалото от тюленова кожа и излезе.

Небето на изток все още бе бледорозово и ниската слънчева светлина караше палубата на „Свети Августин“ да трепти като разпален огън. Янти видя, че годеникът ѝ е на горната палуба заедно с херцог Кир, капитан Хоулиш и Нера. Хаурстафската телепатка ѝ хвърли тревожен поглед, после скръсти ръце и извърна лице. За кой ли път Янти усети, че в душата ѝ се надига ревност. На тази светлина косата на момичето сияеше като злато, по бузите ѝ трепкаха розови оттенъци. Тримата мъже гледаха на североизток. Янти се присъедини към тях и още щом застана на горната палуба, усети, че сърцето ѝ се свива. Гледката пробуди най-мрачните ѝ опасения.

Океанът на изток бе осеян с кораби. Бяха стотици — разрушители, фрегати, галеони и броненосци с метални бордове, черни и зелени корпуси, някои обсипани с драконови люспи и сияещи като разпалени свещи. Безброй пъстроцветни платна се поклащаха над тъмните води и върху тях бяха изрисувани древни богове, оръжия или чудовища от легенди, както и благороднически гербове. Огромните весла се спускаха с мощен плясък във водите. И на всички кораби се вееше имперският флаг. А по палубите лъщяха броните на войниците.

— Толкова са много! — прошепна Янти.

Паулус се обърна към нея.

— Усещаш ли хаурстафските телепати? Нера каза, че ги държат в задната част на армадата. На две фрегати: „Боен кон“ и „Небесен замък“.

— Тези кораби вероятно няма да участват в битката — намеси се Хоулиш. — Не биха рискували да изгубят телепатите си.

Янти погледна Нера, но момичето отказа да срещне погледа ѝ.

— Ще ги потърся — каза Янти.

Прати съзнанието си към морето и видя армадата като ярка мозайка от палуби и платна, като различни гледни точки от океана, увиснали сред мъглявия мрак. Това бяха съчетаните възприятия на хиляди моряци и тя пробяга през умовете им, прехвърляйки се от един в друг подобно на зъл и отмъстителен дух, търсещ някое тяло, което да завладее.

Но не откри никъде телепатите.

— Държат ги отделно от екипажа — каза Янти. — Така ако никой от тях не може да ги види, не мога да ги открия и аз. Не зная на кой кораб е всяка, ще трябва да потърся отделени съзнания и… — Тъкмо докато го казваше, се натъкна на светлина, която се намираше встрани от останалите. Самотна фигура в малка каюта, разположена близо до кърмата на една от фрегатите. — Открих едната. Мисля че… това трябва да е.

— Намери и другата — рече Паулус.

1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 143
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)