Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Тогава тя спря. За един миг, без да е сигурна защо, Елизабет рязко спря и се плъзна зад ствола на един вековен дъб. Сърцето й внезапно заби неконтролируемо, а кожата й настръхна от усещане за опасност, от рязката промяна във въздуха.
Не се чуваше нито звук. Птиците не пееха и сякаш гората бе застинала в очакване, а земята наблюдаваше новата игра, каквато и да бе, която се играеше. Елизабет усети нещо зад себе си и улови дръжката на пистолета, който Даш настояваше тя да носи. Издърпа оръжието, провери пълнителя безшумно и свали предпазителя.
Къде беше Даш? Елизабет се обърна и се вгледа в посоката, от която дойде, но не видя нищо. Можеше ли той да усети промяната над нея?
Не прави нищо необмислено. Тази мисъл започна да се повтаря в ума й като рефрен. Отстъпи, ако се налага. Бий се друг ден. Но къде беше Даш?
Насили се да постави сърдечния си ритъм под контрол, като започна да диша дълбоко, успокои силното туптене на пулса в ушите си и се опита да се ослуша внимателно в звуците около себе си. Вятър и някакво шумолене пред нея.
Елизабет се премести отново, като се придвижваше се покрай ствола на дървото, за да се увери, че е скрита. Държейки оръжието в готовност, тя се сви в основата му и надникна предпазливо. Ето там. Някаква бързо движеща се сянка, сякаш нещо или някой, се плъзгаше покрай ръба на прикритието от камъни на няколко стъпки от дървото, зад което се бе скрила.
О, Господи! Нима Грейндж ги бе открил? Дали по някакъв начин бе узнал какво правят? Младата жена се обърна и притисна гръб към дървото, докато наблюдаваше района около себе си с присвити очи и обмисляше възможностите си. Който и да бе там, застрашаваше повече нея, отколкото Даш. Ами ако раздразнението, което го изпълваше бе притъпило сетивата му? Той бе развълнуван заради нея. Може да не бе толкова предпазлив, колкото трябваше да бъде.
Колко души бяха? Къде се намираха?
Младата жена пое дълбоко дъх, както бе виждала да прави Даш, ноздрите й пламнаха, но нищо не дойде към нея. Не можеше да усети къде се крият те, а и нямаше идея как да застане в позиция, за да вижда по-добре.
— Хей, госпожо, къде е Даш? — Елизабет трепна, когато мъжкият глас отекна откъм скалите, които бе гледала преди секунди.
Остана притихнала.
— Хайде, знам, че е тук горе. Просто трябва да говоря с него. Само ми кажи къде е той и всичко ще е наред.
Елизабет трепереше. Усещаше как вятърът премина по хладната й кожа, когато я изпълни чувство на страх.
Стой безшумно, когато не си сигурна, й бе казал Даш предишния ден. Ако си скрита, значи не се виждаш. Без значение дали те мислят, че знаят къде си, винаги има шанс да се преместиш. Най-добрата ти защита е мълчанието.
И тя остана мълчалива. Не се раздвижи, нито помръдна, само гледаше земята пред себе си. Не можеше да види нищо от тази позиция, не можеше да усети никакво движение зад себе си.
— Госпожо, уморих се да стоя тук. Знам, че си там. Мога да подуша Даш по тялото ти. Сега ми кажи къде, по дяволите, е той.
Страхът я прониза. О, Господи! Как би могъл да я помирише? Сигурно беше Порода. Или лъжеше. Лъже, реши тя. Калън и Котките бяха единствените Породи, които знаеха тяхното местоположение, и те имаха номера на мобилния телефон на Даш. Нямаше да се промъкват през планината.
— Да те убия би било толкова лесно — изръмжа гласът с контролирана ярост. — Престани да се правиш на глупачка и ми отговори.
— Да убия теб би било още по-лесно — Даш! Гласът му сякаш отекна около Елизабет, когато замаяно облекчение заля тялото й. — Хвърли оръжието и се премести там, където тя може да те види. Не се ебавай с мен. Тук е моята територия. Не можеш да победиш — планината се изпълни с тишина за няколко дълги мига. — Елизабет, премести се надясно внимателно и дръж този пистолет насочен между бедрата му, докато дойда до вас. Не искаме да го убием, ако направи нещо глупаво, а само да го раним наистина лошо.
Заля я шеметно удоволствие, когато се премести внимателно, за да направи това, което й нареди Даш. Докато заобикаляше дървото почти изпусна пистолета от уплаха, преди да успее да го насочи както й бе казал.