Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Примигна срещу непознатия, видя как светлите му очи се насочват към нея спокойно. Държеше ръцете си внимателно на разстояние от тялото си.
— Ти си неговата женска — очите му се присвиха върху нея съсредоточено.
Елизабет преглътна тежко, отказвайки да отговори. Устните на мъжа се извиха развеселено.
— Справил се е добре — кимна той. — По-добре, отколкото очаквах.
— Саймън, ти глупав кучи сине — Даш навлезе в малкото сечище, гняв вибрираше от всяка фибра на тялото му. — Опитваш се да се убиеш ли?
Очевидно непознатият бе войник от същия вид като Даш. Държеше се в предпазлива готовност, слабото му, мускулесто тяло бе готово за действие. Имаше къса, тъмна коса, светлосини очи и лице на паднал ангел.
— Опитвам се да ти помогна — сви рамене той. — Чаках цяла вечност в тази хижа и реших да дойда да те потърся. Обаче твоята жена ме усети. Добра е.
Даш погледна към нея и Елизабет се зарадва на одобрението в очите му.
— Елизабет, запознай се с един от хората, с които се сражавах извън страната. Какво, по дяволите, прави тук, нямам никаква представа — той стрелна другия мъж с остър поглед, вдигна ръка и направи знак на Елизабет, че трябва да отиде при него.
— Казах ти какво правя тук — отвърна Саймън с бавен, мек и провлачен южняшки говор. — Не съм сам. Един отряд чака в хижата. Не искахме да те изненадаме прекалено лошо.
Елизабет усети как тялото на Даш се стяга от изненада.
— Отряд? — намръщи се той. — За какво, по дяволите?
— За да разберем какво правиш тук горе — мъжът сви рамене, наведе се внимателно и намери оръжието, което бе хвърлил. Веднага го прибра в кобура. — Няма да бъде лесно да хванеш онова копеле, Даш. Събрах стария си екип и дойдохме тук, за да ти помогнем.
Въпреки мекия, приятен говор, Елизабет усети упоритост в мъжа, който Даш нарече Саймън, упоритост, която й подсказа, че няма да отстъпи лесно.
Вълчата порода го наблюдаваше — не подозрително, а объркано.
— Защо? — Даш поклати глава. — Това не е твоя битка, Саймън. Или на твоя отряд. И съм сигурен, че не мога да си позволя хонорара ти.
Пълните, чувствени устни на Саймън се извиха подигравателно.
— Смятай го за безплатно — каза той меко. — Нека се върнем в хижата. Стефани прави кафе. Надявам се да нямате нищо против. А останалите чакат нетърпеливо.
Последва дълго, напрегнато мълчание.
— О, по дяволите. Довел си момичетата си — Даш простена сякаш бе обиден. — Саймън, по дяволите, тези жени са порочни.
— От най-добрия вид — кимна другата Порода. — И са дяволски разтревожени за твоя безполезен задник, откакто чуха за глупавата мисия, която си поел. Нима сам не знаеш по-добре, Даш? Грейндж ще разполага с една малка армия, която ще чака да им паднеш с това красиво същество, което притежаваш. А ако я залови, знаеш дяволски добре, че ще получи и детето, рано или късно.
Ленивият, провлачен говор, безгрижната стойка и греховно красивият външен вид бяха комбинация, която можеше да се окаже опустошителна, ако не бе фактът, че тялото и сърцето на Елизабет принадлежаха на Даш. Саймън бе не само най-невероятно изглеждащият войник, който можеше да си представи — той приличаше на мило южняшко момче, което си играе на войник.
— Истината ли казва? — попита Елизабет Даш.
— За съжаление, да — въздъхна Даш. — Хайде, можеш да се запознаеш с Момичетата на Саймън.
— Неговите момичета? — попита тя подозрително.
Даш погледна надолу към нея с нещо, което приличаше на примирение.
— Да. Неговите момичета.
Глава 28
Даш имаше доста странни приятели: бивш агент на ЦРУ — сега ранчеро — войник от Специалните части, който дразни Котешките породи, и едно ласкаво говорещо южняшко момче с изцяло негов харем. Много опасен, смъртоносен харем, ако Елизабет не грешеше.
Малката хижа бе изпълнена с естроген и женски хормони и всички те бяха насочени в една посока — към нежно говорещия паднал ангел, който повече от очевидно се наслаждаваше на всички тях.
— Това е Стефани, моята малка дама на страстта — Саймън привлече намиращата се най-близо жена в прегръдките си, когато влязоха в хижата. Тя беше висока, стройна и с големи гърди. Жената показваше доста кожа с цвят на кафе с мляко от приличащата на сутиен сива блуза и плътно прилепналите черни панталони. На ханша й висеше пистолет, на бедрото си имаше нож, а в тъмните й, шоколадовокафяви очи блестеше смях.