Warcross
- Автор: Лу Мари
- Серия: Warcross #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-956-9
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Warcross». Краткое содержание книги:
А когато поглеждам надолу, с ужас забелязвам, че ръкавът на екипа ми — допреди миг яркобял като на съотборниците ми, се оцветява в черно. Черни плочки броня покриват китката ми, а после започват да се изкачват стремглаво нагоре към рамото. Увиват се около гърдите и врата ми, талията и краката. Ахвам задавено и отстъпвам от него, сякаш това ще спре процеса. Но в този момент вече не приличам на архитект. Приличам на негов ловец, облечен в черно от глава до пети.
— Разкарай се от мен — озъбвам му се. — Преди да съм те убила.
— Ти беше тази — казва ми, — която дойде при мен.
Думите му само ме ядосват още повече.
— Ще ти дам един последен шанс да се предадеш. Така ще е най-добре за всички.
Той само ме гледа, мълчаливото му спокойствие е вбесяващо. Най-накрая се обръща да си върви.
— Ще съжаляваш за това — изръмжава той. А после, преди да успея да му изкрещя още нещо, изчезва. Изчезва и алената пещера.
Внезапно ме вкарват обратно в играта. Ревът на публиката рязко еква пак, а след нея шокираният глас на коментатора и суматохата от гласовете на съотборниците гръмват в ушите ми. Поглеждам трескаво надолу, очаквайки да се видя в черната броня на Нула — но тя е изчезнала, като че е била само халюцинация. Белият ми екип на ездач си е на мястото.
— Еми? Емс! — крещи Ашър. — Какво правиш, по дяволите?
— Зарежи я! — чува се трескавият вик на Хами. — Тя е аут! Атакувам артефакта сега!
Осъзнавам как плавам, скована, заклещена сред руини само с една малка дупчица в тях, през която мога да наблюдавам развитието на играта. Ашър напразно се мъчи да отблъсне трима рицари на облаците. Ще загуби артефакта си. Опитвам се да изляза с таран от подводната си клетка, ала не мога — и тогава разбирам, че е, защото ми е свършил кислородът. Запасите ми светят в червено. Това е искала да каже Хами. Аз съм мъртва, отпадам от този кръг. Какво е станало?
— Не е за вярване! — крещи сега коментаторът. — След невероятната си първа победа „Ездачите на феникси“ може да бъдат рано дисквалифицирани, ако не предприемат нещо в най-скоро време…
Хами се появява в последната секунда, изниква пред погледа ми като фантом във водата. Тя се хвърля към артефакта на „Рицарите на облаците“, преди да забележат присъствието ѝ, точно когато и рицарите се хвърлят към този на Ашър. И двата отбора грабват артефакта на противника почти в един и същи миг. Публиката изревава.
Минават няколко секунди, докато пред очите ни излиза окончателният резултат.
— „Ездачите на феникси“ успяват да докопат победата с една милисекунда преднина! — крясва коментаторът.
Светът край мен изчезва, реалността — арената и пищящите тълпи — отново изниква пред очите ми и виждам как Ашър излиза от кабината си побеснял. Лицето му е разкривено от гняв. Гледа ме на кръв. Останалите ми съотборници — също. Поглеждам огромните холограми на стадиона, които повтарят епизоди от мача и се виждам как се помайвам из нивото, без да обръщам внимание на другите, и саботирам ходовете им. Сред ликуването на тълпата се примесват дюдюкания. Някои крещят и искат повторение, твърдят, че изобщо не сме победили в този кръг.
— Еми, какво се случи, по дяволите? — пита настоятелно Ашър, щом идва при мен. — Това беше най-срамната и жалка излагация, която съм виждал от професионален играч! Ти нарочно прецака играта!
Какво да кажа? Фигурата на Нула все тъй витае в ума ми, мълчалива и злокобна.
— Съжалявам — заговорвам. — Аз…
Ашър се извръща погнусен и завърта количката си.
— Ще говорим в общежитието! — тросва се той. С ъгълчето на окото си виждам как Хами ме гледа объркано и клати глава, а Рошан разочаровано е извърнал очи настрана. Бяхме победили, но никак не си личеше. Погледът ми се насочва към Рен, който ме гледа втренчено. Линията на устните му се извива едва-едва. Челюстта ми се стяга. Той знае.
Внезапно холограмите на арената се изменят. Публиката притихва за миг. Притихвам и аз. Съотборниците ми замръзват на място.
А после всички ахват и се разкрещяват. А аз имам сили само да се взирам в слисано мълчание в зърнистия скрийншот, излъчван сега публично пред всички в арената, а вероятно и пред всички, които гледат този мач. Всички по цял свят. Не знам кой го е направил, нито как. Но някак знам, че в това е забъркан Нула. Това е началото на нападението му над мен.
Холограмите излъчват гигантски мои снимки — как излизам нощем от дома на Хидео, как той се навежда да ме целуне, снимка на ръката му, която не пуска моята. Няма грешка.