Warcross

— Добре — казвам. Тя ми кимва и миг по-късно се връща с двама души.

Рошан е, стиснал в ръце някаква кутия, а след него влиза Хами. Като че не са спали няколко дни. Отварям уста да ги поздравя, но Хами само поклаща глава, протяга ръце и ме притегля в прегръдка. Трепвам — издраната ръка още ме пари, а гърбът ме боли — взривът ме е съборил на земята.

— Ох! — изпъшквам, но хубавото чувство от прегръдката надвива болката и аз се отпускам в ръцете ѝ.

— Аш ти праща много поздрави — казва тя, допряла уста до рамото ми. — Брат му и родителите му са с него в болничната му стая.

— Съжалявам — прошепвам, а очите ми се наливат със сълзи. — Толкова съжалявам. Хам…

— Не помниш нищо, нали? — казва ми тя, като се отдръпва леко, за да ме погледне. — Ти буквално ме извлече до задната врата, преди да припаднеш. Стига си се извинявала.

Експлозията, огънят, пушекът. Беглият спомен как крещя името на Хами, как се облягаме една на друга и се влачим към изхода. Започвам да клатя глава объркано.

Рошан идва при мен и ми подава кутията с мрачно изражение.

— Спасихме каквото можахме.

Когато я отварям, виждам отломки от коледното ми украшение и обгорели парчета от скицата на баща ми. Прокарвам длан по останките. Буцата в гърлото ми нараства все повече и накрая го запречва. Картината на татко я няма и липсата ѝ бие на очи — вероятно е била напълно унищожена от взрива.

Изтривам очите си с ръка.

— Благодаря ви — казвам и поставям внимателно кутията до мен.

Между нас настава дълго мълчание. Най-сетне Рошан се навежда към мен.

— Въз основа на малкото, което знаем, в момента полицията разпитва Рен. Изобщо не вярвам на тая история за изтичането на газ.

— Но ти знаеш за това много повече от нас, нали, Еми? — добавя Хами, търсейки погледа ми. — Трябва да ни кажеш какво става. Заслужаваме да знаем.

„Животите ви бяха застрашени.“ И въпреки всичко се колебая. Ако им разкажа, може би ще ги поставя в още по-голяма опасност. Ами ако попаднат в полезрението на Нула? Те никога не са се съгласявали да участват във всичко това, не са се включили в турнира, за да изловят престъпник, не им се плаща, за да се излагат на такъв риск.

Хами се взира в очите ми изпитателно.

— Напомняш ми каква бях аз преди няколко години — казва тя. — Винаги предлагах помощ, ала отказвах да приемам. Майка ми ми се караше за това. Знаеш ли какво ми каза тя? Когато отказваш да помолиш за помощ, това подсказва на другите, че и те не бива да искат помощ от теб. Че ти ги гледаш отвисоко заради това, че имат нужда от твоята помощ. Че обичаш да се чувстваш по-горе от тях. Това е обида за приятелите ти, Еми, и за равните на теб. Затова не се дръж така. Довери ни се. Може и да успеем да ти помогнем.

Думите на Хами ме поразяват право в сърцето. Макар и да съм лъгала отлично преди, знам, че и двамата виждат истината по лицето ми — че съм замесена в нещо, надхвърлящо възможностите ми.

Нещо, поставило живота им под заплаха.