Warcross

Препрочитам няколко пъти съобщението му. Тъкмо да му отговоря и на вратата ми се чука. Вдигам очи точно когато до мен достига гласът на Хами.

— Никога повече ли няма да излезеш оттам? — пита тя. — Или ще ни дадеш някакво обяснение?

Оставам на леглото още миг, свела глава, и събирам сили. После въздъхвам и се изправям.

— Идвам — отговарям, докато вървя към вратата. Щом я отварям, се взирам в присвитите очи на Хами. Тя държи във въздуха хартиен таблоид. Втренчвам се в него. Макар и да са минали само няколко часа, вестниците вече са побързали да отпечатат новината на първа страница. Този е публикувал зърнестата снимка, на която сме с Хидео, заедно със заглавието ЛЮБОВ ИЛИ ИЗМАМА?

— Слез долу! — заявява тя троснато, щом ме вижда. А после, преди да успея да отговоря, захвърля таблоида на пода и се врътва към стълбите. Поколебавам се и тръгвам след нея.

Долу в атриума Рошан активира затъмняващите щитове на прозорците в опит да ни скрие от журналистите — ала аз още ги чувам как щракат като луди, светкавиците на фотоапаратите им се отразяват в стъклото. Преди прозорците напълно да почернеят, мярвам главния двор с охраняемия портал. Там се е струпала тайфа папараци, някои се промъкват между охраната. Докато гледам, двама гардове погват един репортер и един оператор, хукнали към общежитието ни. Пълна лудница.

Щом ме зърва, Рошан временно откъсва поглед от тълпата навън, за да ме изгледа продължително. Обикновено спокойното му изражение е заместено от подозрение. Ашър ме зяпа унищожително. Сядам на един диван до Хамилтън и се опитвам да избегна втренчения поглед на Рен. Дори и така усещам как от него към мен струи ледено самодоволство.

— Кога смяташе да ни кажеш? — обажда се най-сетне Рошан.

— Аз… — поклащам глава. — Сложно е.

— О, нима? — отвръща Хамилтън и поглежда с презрение черните прозорци. — Всички онези пъти, когато не искаше да останеш вечер с нас, е било защото си ходила по срещи с Хидео Танака? Нали уж сме отбор, Еми! Но ти очевидно си смятала, че няма да понесем баснословните ти тайни.

Поглеждам я втренчено.

— Това изобщо не засяга отношението ми нито към теб, нито към отбора.

Ашър ме стрелва със сърдит поглед.

— Това абсолютно ни засяга! — изръмжава той. — Хората си мислят, че сме спечелили днешния кръг нечестно — мислят си, че съдиите са решили в полза на „Ездачите на феникси“, защото Хидео те фаворизира! И сега всички ни смятат за банда измамници!

— Не, беше си чиста победа — намесва се Рошан и ме поглежда многозначително с молба да му помогна да ме защити. — А и сигурно е трудно да говориш за връзката си с милиардер. Нали? Слушаме те, Ем, но трябва нещо да ни обясниш!

Де да знаеше и половината от всичко!

— И как трябваше да повдигна темата? Това засягаше личния ми живот. Не смятах, че трябва да го смесвам с отборните ни практики.

— Само дето го смеси — казва Хами. — Винаги беше готова да се цепиш от нас или да си тръгнеш по-рано от тренировка. И каква беше тая жалка игра днес?

Щом Хами го казва, Ашър кимва и продължава да ме гледа.

— Ти въобще не слушаше какво ти казвам. Каза ми, че ти си знаеш по-добре. Реших да не се усъмнявам в теб, защото ти имах вяра, защото си се доказвала преди, но… — той млъква разстроено. — Аз съм твоят капитан. Аз реших да си първата избрана. Трудих се здраво, за да изградя отбор от такъв калибър. Дори и ако успеем да спечелим тазгодишния шампионат, кой ли ще повярва, че е било заслужено? Вече виждам заглавията за нас. „Ездачите на феникси“ стигат до върха с измама!“