Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
– Госпожа Нюзхет обвиняваше Завоевателя за много неща. Казваше, че при османците – по подобие на Римската империя – била широко разпространена традицията не да се избират, а да се избиват претендентите за престола. Като пример за това изтъкваше Указа за братоубийство на султан Мехмед Завоевателя…
Май вече не лъжеше. Нюзхет би защитавала такава теза.
– Тахир Хакъ беше против. Казваше, че в името на реда убийството на нарушителите му е правилно. Но жената така буйно оспорваше възгледите ни, че не се сдържах и се разкрещях. Защитих правилността на Указа за братоубийство. – Бързо се обърна и ме погледна. – И вие сте го споменали… Имам предвид разработката ви на Указа за братоубийство… Изказали сте почти същите твърдения…
Дали беше така. Опитах да си спомня: „Причината за отстраняването на единствения, осеммесечен брат Ахмед при повторната интронация на Мехмед II е категоричното противопоставяне на Халил Чандарлъ, защото младият падишах, съзнавайки, че войната за трона все още не е приключила, не е имал друг изход.“ Да, точно така бях написал. И понеже винаги съм бил стеснителен и когато пишех, и когато говорех, възгледите ми винаги можеха да се изтълкуват превратно, тъй като въртях и сучех само и само да не обидя нито Исус, нито Мойсей, камо ли любимия ни пророк Мохамед, камо ли най-важното, вярващите в тях, та дори и колегите, защитаващи националната ни гордост и готови да сипят огън и жупел по дръзналите да посегнат на знатното ни минало. Тоест казаното от Четин за разработката ми на братоубийството не беше далеч от истината. Поради това не гъкнах.
Но по-забавно беше спокойствието на Четин. Докато преди няколко минути се гърчеше от притеснение, какво се беше променило, та така изведнъж се успокои? И вчера наблюдавах същото. Когато този младеж с коса на таралеж влезе заедно с Тахир Хакъ и Ерол в кабинета ми, и тримата бяха много напрегнати. Интересуваше ги проектът на Нюзхет или по-скоро информацията ми за него… Дори Тахир Хакъ директно попита какво е възнамерявала. И аз глупакът, мислейки, че държа юздите, май изръсих, че изследва убийството на Мурад II от сина му. Точно тогава безпокойството им изчезна и също като Четин сега внезапно се успокоиха. Може би наистина проектът на Нюзхет нямаше нищо общо с отцеубийството. Дали не грешах? Може би не беше от значение статията на Фройд за отцеубийството, написаните на листа думи Patricide, Filicide, Fratricide, поставената отметка на отнасящия се до Мурад II раздел в книгата на Бабингер? Не, такава отметка не бях видял, за нея ми каза главен комисар Невзат. Той не би лъгал. Не би, но може би страдаше от параноя като мен.
Погледнах Четин, който продължаваше да ме баламосва. Какво да мисля за менящите се реакции на този лъжлив асистент? Хайде да речем, че той се поддаваше на необосновани емоции, но как да обясня несъответствията в поведението на Тахир Хакъ? Дори да не бяха Завоевателя и отцеубийството, в проекта на Нюзхет определено нещо ги тревожеше. И най-вероятно беше убита заради това. Да де, но какъв беше проектът? Какво знаеше този раздразнителен младеж, което аз не знаех? Най-вероятно това беше причината за убийството и раняването на Акън. Сезгин не можеше да бъде убиец. Скоро главен комисар Невзат щеше да го установи. Но нашият учител, с когото след малко щях да се срещна, определено нямаше да ми каже истината. Единственото хубаво нещо в случая беше, че те не знаеха какво знам аз…
27
„Господството е в кръвта му“
Когато пристигнахме пред Румели хисар59, величествено възправена на брега на морето, което бледото зимно слънце правеше тюркоазено, отдавна минаваше девет часа. Както и предполагах, не успяхме да стигнем навреме. Кой знае колко се беше ядосал Тахир Хакъ. „Човек трябва да тръгва за среща час по-рано.“ Не си спомням някога да съм закъснявал за среща. Четин ме остави на пътя, извиващ се като змия над морето, където навремето пенещите се вълни са целували крепостните стени.
– Поздравете професор Тахир, ако имах време, бих дошъл, но имам лекции.
Благодарих и изпроводих асистента, от чиито уста в продължение на цялото пътуване при всичкия му гняв не чух нищо полезно. Това можеше да се обясни както с моята неспособност, така и с неговата потайност, но най-странното беше липсата на какъвто и да било въпрос за Акън. Не трябваше ли да ме попита за състоянието на бившия ми асистент? И не само това, но дори не потърси отговор на въпроса, който подметна на вратата на жилището ми, а аз помислих, че ще разискваме по пътя, дали всичко това не е свързано с убийството на Нюзхет. Дали не беше забравил? Възможно ли беше? Да пропусне възможността да поразпита човека, който щеше да го прати в затвора? Би пропуснал, ако не е убиец… Можеше ли да не е е замесен в убийството? В края на краищата нямах никакво
59
Румели Хисар (на турски: Rumelihisar? – Румелийска крепост) е крепост, разположена в квартала Саръйер в Истанбул, на хълм в европейската част на града. – Б.пр.