Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
доказателство. Да не би Нюзхет да беше убита от жадния за наследство Сезгин? Толкова просто? Защо не? А и нямаше никаква вест от главен комисар Невзат. Може пък Сезгин да си беше признал. Добре, но тогава кой беше нападнал Акън? Някой, който според професор Тахир е имал връзка с него? Защо не? В тази държава това често се случва. Но ако греша и това е посланието на Тахир Хакъ и бандата му? Да, но докога могат да го прикриват, като Акън ще разкаже всичко, когато дойде на себе си… Естествено, ако дойде… Изведнъж се сепнах. Какво правех! Докато обмислях всякакви щури възможности, бях забравил основното и не бях взел мерки за безопасност. Става дума за Акън. Казах на Тахир Хакъ, че е добре, и го изложих на опасност. Извадих мобилния и набрах номера на Акън… Звъни ли, звъни… Тъкмо мислех, Боже, отиде си момчето, сънен глас отговори: „Ало… Ало, това е номерът на Акън Чотакан…“
Верният ни дизайнер…
– Ало, господин Теоман, здравейте… Аз съм Мющак…
– О, професор Мющак, вие ли сте? Здравейте…
– Извинете, май ви събудих…
– Не, за Бога. Сестрите нахлуха в стаята още в тъмни зори… После и докторите…
– Добре ли е Акън? – попитах разтревожено.
– Нощес много го болеше… Мяташе се в леглото… Докторите му дадоха успокоителни. Сега е по-добре… Казаха, че ще трябва време да се съвземе – замълча за кратко. – Ами… ако дойдете по някое време, да се прибера и се преоблека… Мога да извикам някой приятел, но не искам да се разчува.
Прав беше, по-добре да не се разчуваше.
– Да дойда ли следобед?
– Добре, става…
Не можах да спра да мисля след затварянето на телефона.
Ето че Акън е добре, никой не го е нападнал. Въобразявах ли си? Наистина ли Тахир Хакъ и дружинката му нямаха общо с това? Обзе ме тиха радост. Надявах се, че нямат. Надявах се, че всичко е погрешно. Усетих как се успокоявам. Добре, но ако не са Тахир Хакъ и студентите му, тогава кой е убиецът? Кой друг освен Сезгин. Но когато прекрачих входа на крепостта, радостта ми изчезна така внезапно, както се беше появила. Донесен от морския вятър глас прошепна: „Ами ако не е? Ако Сезгин не е убил леля си? Ако Тахир Хакъ е невинен… Ти си единственият заподозрян.“ Защо подозрението да пада върху ми? Полицаите нямат нито свидетел, нито доказателство… А и още не са пуснали Сезгин…
– Господине, господине…
Довеяният от морето глас вече не беше шепот, а крясък зад мен. Обърнах се да видя притежателя на злополучния глас. Но нямаше никого…
– Момент, господине…
Кой беше, по дяволите? Пред входа, който преминах токущо, забелязах мургав мъж в кафяво палто, не по-висок от метър и половина.
– Не си взехте билет – укори ме. – Трябва да купите…
Прав беше, трябваше ми билет за влизането в крепостта.
– Извинете, закъснях за обиколката…
– От екипа на професор Тахир ли сте? – отпусна се намръщеното му лице.
Че кой ли не познаваше Тахир Хакъ. „Ако работиш в тази област, Мющак, не можеш да станеш историк само с обикаляне из тъмните коридори на архива. Не пресъздадеш ли умствено историческите събития, няма да разбереш случилото се.“ През последните двайсет и една години не познавах нито чиновниците, нито служителите в познатите до болка музеи, дворци и крепости. Нямаше да стане с едно влизане, кой те знае кой си…
Платих входния билет на ниския, мургав мъж и влязох.
Още на първото стъпало на каменните стъпала дочух гласа на професор Тахир… Първоначално не разбрах за какво говори, но след няколко стъпки речта му стана отчетлива.
– Нищо в историята не е безпричинно. И тази крепост не е построена без причина. Наричана по различно време с различни имена, тази внушителна крепост е била първата стъпка на мащабна подготовка.
Докато изкачих три стъпала, гласът му замлъкна. Искаше слушателите да вникнат в съдържанието на думите му. След нужната пауза продължи:
– Мащабна подготовка… За какво?
– Завладяването… Завземането на Истанбул – издигна се нестроен възглас.
– Не на Истанбул, на Константинополис – поправи ги весело професорът. Явно закъснението ми не беше го разстроило. Това беше добре. Докато професорът продължаваше с майтапите, аз се заизкачвах по-бързо.
– Ако го кажем на османски, Константинийе… Много преди градът да се нарече Истанбул. Още преди да е превзет… Още се строи крепостта.
Весели смехове отекнаха сред бойниците на крепостните стени, все още затрупани в сняг.