Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Погледнах професора дали ще каже нещо.
– Подписвам се под думите ти – подкрепи ме. – Можем и така да го кажем: историята се прави от лидери, които повеждат
народа, но никога не се прави сама по себе си, историята си има логика, а епохата – дух… И успяват само онези, които схванат логиката на историята и духа на епохата… Мехмед II е точно такъв лидер – и замълча. Очите му сякаш се овлажниха. Дали от вълнение или от студ? И преди бях виждал това, възхищението му от Завоевателя беше толкова огромно, че като говореше за качествата му, без да иска, се вълнуваше. За момент плъзна влажен поглед към заснежените бойници. – Може би личността на Мехмед II има нужда от повече пояснения – и ме погледна, сякаш искаше разрешение.
– Разбира се, професоре, заповядайте…
Докосна леко ръката ми и се обърна към групата:
– Както знаете, съдбата на принцовете се определя още докато са малки. Искат или не искат, децата се възпитават като бъдещи султани. Независимо от броя на братята. Може някои от тях изобщо да не са подходящи за владетели. Дори да не искат трона, не могат да избягат от съдбата си. Мехмед II обаче бил роден владетел. Това било в кръвта му. Както казах и вчера, още на 12 години решава, че може да управлява огромната османска държава. Дързост по рождение, безгранична увереност в себе си… Разбира се, полученото възпитание е от значение, разбира се, подготвили са го и интригите при първото му интрониране; научил се е да бъде безмилостен при нужда и да крие чувствата си. При втората интронизация вече е знаел как се играе сложната шахматна партия за трона. Бил е умен, амбициозен, смел и най-важното – хладнокръвен. Никога не изпадал в гняв ненужно, не разрешавал чувствата да ръководят ума му. Когато трябвало да се разправи с някого, изчаквал най-подходящия момент. Струва си да разкажа един случай от онзи период. Когато пристигнали пратениците на Константин Палеолог60и казали, че закъснява с плащането на годишната издръжка от 300 акчета за държания като заложник в Константинопол друг член от османската династия – Орхан – и че сумата трябва да се удвои, защото в противен случай не само ще го освободят, а и ще го подкрепят в борбата за трона, той ги изслушал спокойно. „Добре, щом се върна в Одрин, веднага ще проуча въпроса“, отговорил и вежливо ги отпратил. Защото това било по времето на първия му поход в Анадола. Бил зает с непрестанните бунтове на караманците. Решил проблема и щом преминал в Галиполи, нападнал гръцките села под властта на императора и изпратил жителите им в Константинопол. Вече не криел голямата си цел. Следващата му стъпка била построяването на тази крепост.
Изведнъж се обърна към мен:
– Е, Мющак, все аз говоря, нали ти трябваше да обясниш?
– Обясних вече, професоре – възразих, – това са причините за завладяването…
– Няма да се измъкнеш толкова лесно – вдигна ръка. – Сега разкажи за построяването на крепостта…
– Ама…
Изведнъж се почувствах като мързелив ученик… Той се отнасяше с мен, възрастния мъж, като с дете. Трябваше да се обидя, но ми беше приятно.
– Няма ама, Мющак… – стори ми се, че и Тахир Хакъ се изживява като гимназиален даскал. Или поне така изглеждаше. Тайната му цел беше, задявайки се с мен полушеговито-полусериозно, да поддържа интереса на присъстващите. Както разбирате, в историческата крепост, построена от Мехмед II, разигравахме Кавуклу и Пишекяр61.
– Така да е, професоре… И така, приятели, строежът на крепостта трябвало да бъде оповестен. Наближавала обсадата на Константинопол. Крепостта щяла да затвори всички пътища на града към морето. Целта била очевидна – да се прекъсне снабдяването на обсадения град с провизии, оръжие и войска – леко се обърнах и посочих задната част на стените. – Несъмнено не е случаен и изборът на Баязид Светкавицата да построи отсреща Анадолската крепост. Защото това е най-тясното място в Босфора. Твърди се, че преди стотици години оттук е преминал към Европа персийският цар Дарий – и посочих вътрешната част на стените. – Преди тук е била църквата „Свети Михаил“… Естествено, била разрушена – показах стърчаща сред камъните на крепостта колона. – Това вероятно е остатък от църквата. Да, набожните гърци в района се възпротивили на събарянето на църквата. Съпротивлявали се до смърт. Но османците били толкова силни, че в края на краищата гръцките селяни били принудени да приемат съдбата си. А Константин проводил пратеници при Мехмед II, за да му съобщи, че строежът е незаконен и противоречи на договорите помежду им, настоявайки за спиране на строежа. Изключително спокойно младият султан отговорил: „Аз защитавам интересите на собствената си държава. Тези земи всъщност са наши. Това е наш древен път от Азия към Европа. Не можете да ми се бъркате по този въпрос. Ако се опитате да попречите на правото ни за преход, ще опитате сабите ни. Не си превишавайте правата, а ние няма да нарушим мира.“ Пратениците се върнали в Константинопол с празни ръце… Отговорът предизвикал отчаяние в града… Хората предусещали приближаващата голяма беда като надвиснал черен облак. Отчаяно се спуснали към църквите, започнали да палят свещи на Дева Мария, покровителката на града, и да молят за спасение Иисус…
60
Константин Палеолог е византийски севастократор и военачалник – полубрат на император Михаил VIII Палеолог. – Б.пр.
61
Театър на открито, в който двамата герои напомнят Хитър Петър и Настрадин Ходжа. – Б.пр.