Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Настроението му ме зарази.
– На една трета от моята възраст.
– Значи, на четвърт от моята.
– Ай, толкова ли сте възрастен? – обадиха се с фалшив възторг три дами над средната възраст, оглеждайки похотливо професора.
– Не е за вярване…
– Изобщо не ви личи… Много сте енергичен…
Въпреки задоволството и насладата от комплиментите Та-
хир Хакъ, както го познавах, не би се подвел по тях. И не опроверга бившия си студент.
– Много сте любезни, дами, благодаря ви за комплиментите, но историята не почива на сладкодумие, а на действителност…
Жените се обърнаха към мен, преди да е завършил думите си, очаквайки да ги измъкна от ситуацията.
– Та какво казвах… Да, когато решил да започне строежа на крепостта, Мехмед II бил почти на двайсет години – върнах се към темата. – Казват, че този строеж е започнат през март 1452 година… Тоест година преди възкачването на престола на младия падишах… Става дума за втората му интронизация. Но много преди това си е поставил за цел превземането на Константинийе. Всъщност не само Мехмед II, но и баща му, Мурад II, принц Муса Челеби, както и Баязид Светкавицата, прадядо на строителя на тази крепост, са обсаждали града. Изобщо не споменавам опитите за превземане на Константинопол преди това от персийци, араби, викинги, унгарци и готи. Единствени преди османците в града успели да влязат латинците през 1204 година.
– Четвърти кръстоносен поход – потвърди Тахир Хакъ… Ръцете му все още бяха скръстени на гърдите. – Тръгнали да спасяват Ерусалим, обаче богатствата на Константинопол им се видели по-привлекателни… Окупацията продължила повече от петдесет години… Нали тъй, Мющак? Да, от 1204 до 1261… Тогава е бил най-големият упадък на града. Откраднали най-големите скъпоценности на кралицата. Унищожили най-свещените храмове. Но в края на краищата пак византийците, или по-точно източните римляни, се вторачили в този град на градовете. – Забелязал, че се отдръпвам няколко крачки и го слушам, добави: – Не, не се отдръпвай… Идвай тук, не бягай.
– Продължете, професоре… Разказът ви е страхотен.
Категорично завъртя глава, после ме посочи с дясната си
ръка още веднъж, но сега доста по-показно пред малкото общество:
– Да, професор Мющак Серхазин обяснява причините за завладяването…
Нямаше спасение.
– Добре, нека да продължа… Завладяването на Константинийе е било далеч по-важно за османците, отколкото за латинците. Целта не е била толкова обсебването на ценностите, а преодоляването на голяма пречка. Да, Константинийе е бил голяма преграда за превръщането на османската държава в империя. И особено след като почти целият регион по времето на Мехмед II е бил вече във владение на османците. Константинийе оставал като остров сред тези територии. Вражески остров, който можел всеки момент да забие нож в гърба на Мехмед II, желаещ основаването на световна държава… Ахилесовата пета на османците… Младият падишах можел да тръгне към по-велики завоевания само след превземането на този остров…
От навалицата се извиси тъничко гласче:
– Извинете, господин Мющак… – каза жена на средна възраст с червена барета и лек грим. – Извинете, че ви прекъсвам, но сега е моментът да попитам – и обърна възхитения си поглед през очилата без рамки към Тахир Хакъ. – Вчера присъствах на лекцията ви. Казахте, че Мехмед II е имал лични причини да превземе Константинопол. Че е бил принуден да го превземе, за да не остане в сянката на баща си, победил в битката при Варна. Дори за да не бъде лишен от трона. Знаем, че Халил Чандарлъ и привържениците му са били против него. Но ето какво ме гризе. Ако Мехмед II не се е страхувал от това… Ако примерно Мурад II не беше се върнал в Одрин, а беше казал: нека вместо мен се сражава синът ми, поел управлението и битката при Варна беше спечелена от Мехмед II, та дори срещу него да продължеше да се опълчва Халил Чандарлъ, дали щеше толкова да се стреми към завладяването на този град?
– Добър въпрос, госпожо Жале – изненадано отговори Тахир Хакъ.
Госпожа Жале? Значи, познаваше тази жена? Направи ми впечатление, че преди малко не нададе ухо на комплиментите, но сърдечно се усмихна на госпожа Жале. Да не би да флиртуваха? Защо не, да не са всички като теб. Трагично влюбен, тичал цял живот подир една жена.
– Да, Мющак – върна ме в действителността гласът на професора. – Какво ще кажеш за въпроса на госпожа Жале, според теб как би постъпил младият владетел?
– Несъмнено би се опитал… – отговорих, преставайки да се подценявам. – Османците са били длъжни да превземат Константинопол. – Огледах множеството и поясних: – Това е било неизбежно. Не го разбирайте погрешно, съгласен съм с теорията на професора. Мисля, че в действителност двете причини са били свързани. Както сега, за да се задържи едно правителство, са нужни подходящи вътрешни и външни условия, така са били нужни и в миналото. Но историята е неповторима, както и лидерите… Ако не са съществували условия за завладяването, Мехмед II нямаше да се превърне в Завоевателя; от друга страна, ако дори при същите условия е липсвал лидер като младия падишах, завладяването на Константинопол е щяло да се отложи.