Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Златото беше всичко. Вече го исках не по-малко от него. А като се има предвид, че приятелите ми бяха загинали заради него, сигурно го исках още повече.
— Не се страхувате от ската, така ли? — попитах.
— Напротив — отвърна. — Ще съм глупак, ако не се страхувам.
— Защо ни преследва? — попита Ева. — Това не е… естествено.
— Боя се, че нямам отговор на този въпрос. — Той се обърна и присви очи към далечното градче. — Може би трябва да се допиташ до магьосника.
С Ева се спогледахме.
— Магьосникът? — попитах.
— Високият тъмнокож свещеник. Този, за когото каза, че носел очила и тюрбан.
Спомних си го как води процесията и дава тон на пеещите.
Белочек ме погледна.
— Онзи маракас, който си намерил на улицата, се нарича «шок-шок». С него магьосникът призовава техния бог.
Спомних си как свещеникът го държеше нависоко, спомних си и ромбът с дългата опашка, гравиран в овалната част на кратунката.
— Искате да кажете, че скатът е част от религията им, от култа към Шанго?
Белочек свали острието на брадвата на пода и се подпря на дръжката. Той се взря в нас за миг, сякаш пак се чудеше колко може да ни каже или колко ще повярваме.
— Шанго — започна да обяснява той — е бил богът на гръмотевиците в Нигерия. Йоруба го наричали Джакута, огневержецът. Управлявал света с ослепителните си огнени стълбове и ужасяващ рев. Само един човек от племето имал силата да го призове — Обеа, магьосникът, шаманът.
Пак се обърнах към Ева. Изглеждаше заинтригувана като мен.
Белочек извърна очи към хоризонта.
— Когато предците ми били отведени от Африка в окови, богът нямал достатъчно мощ, за да ги спаси. Казват, че паднал от небесата в морето и ги последвал през океана. По пътя към Бразилия, край остров Тобаго корабът, на който ги превозвали, станал жертва на буря. Целият испански екипаж загинал. Само шепа нигерийци оцелели. Магьосникът твърдял, че е призовал бога им, който се надигнал и унищожил похитителите.
Белочек се обърна към нас.
— Магьосникът бил бащата на Хектор — каза. — Кръстих тази яхта в негова чест.
Стоях и го гледах със зяпнала уста. След това се обърнах към Ева. Въпросът, който й бях задал преди дни, най-накрая получи отговор. Откъде идва странното име на яхтата? Тогава тя си мислеше, че знае, но не и това, което научи сега. Лицето й бе бледо като трупа в краката й. Яхтата не бе наречена на някакъв мъгляв мит за черна карибска вуду магия, а на праотеца на Белочек и неговата мистична вяра. Тя бе устояла на железните окови, бе прекосила величествения океан. Не биваше да се изненадваме, че е оцеляла в наследниците му.
Обърнах се към Белочек.
— Но вие не вярвате в това… нали?
Той вдигна брадвата и я сложи настрани.
— Това е само легенда — каза и впи очи в моите. — Но долу наистина има същество, което иска да ни унищожи. Ако нямах здрав разум, щях да кажа, че легендата е оживяла.
Двамата не откъсвахме очи от него.
Външно безразличен към невероятното предположение, което току-що направи, Белочек се зае да разреши проблема с трупа на Рок. Ако отнякъде се появеше патрул, на яхтата не трябваше да има нищо, което да ни свързва с взрива на «Орхидея».
— Долу под чувалите за платната има мушама — обърна се той към Ева.
Тя се поколеба и обърна очи към мен. Разменихме си погледи, пълни с обърканост и безсилие. Смирено приехме егоистичното си съучастничество в разгръщащата се край нас мистерия.
Тя слезе. След малко се върна със сгъната синя мушама. Без да каже дума я разгърна, изтръска я и я постла на палубата. След това грабна китката на Рок, Белочек го хвана за глезените. Усетих как се присъединявам към тях като в транс, като хващам другата му изстинала ръка. Тримата вдигнахме масивното му тяло и го поставихме на мушамата. Загърнахме набръчканата пластмаса и я завързахме с дълго найлоново въже. Белочек отвори големия капак на покритата с кръв палуба около кормилната част и с дружно усилие, напрегнали всички сили, тримата свалихме увитото в синя мушама тяло в тъмния като гробница отвор.