![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
И тъй преговорите, предхождащи подписването на до-I овора, били възобновени и протекли още по-успешно отпреди. Не минало и без неприятности: високоуважаваният 01 всички Клод Алер, който бил посредник от френска I I рана, бил принуден да подаде оставка след първия отказ ia бъде върнато дете.
За сравнение бих искала да ви разкажа за поведението на Фарид Хуаш. По време на третото организирано посе-¦ ние на децата във Франция той бил почти деветнайсет-годишен пълнолетен според френското законодателст-| и н почти пълнолетен според алжирското. Ако искал, можел да остане във Франция и никой нямало да бъде в I I стояние да го принуди да се върне обратно.
231
Той обаче не го направил: всеки родител би бил горд от подобна постъпка на детето си. Високо ценял майка си и онова, което била направила за каузата на „Алжирските майки". Момчето познавало цената на саможертвата. Също като брат си, той искал да помогне на всички деца, а не само на себе си.
Майките знаели, че трябва да поддържат създаденото напрежение. След оставката на Клод Алер и липсата на договор почти не хранели надежда, че ще видят децата си през лятната ваканция. За да дадат израз на непоносимите си страдания, шест майки обявили нова гладна стачка, която започнала в Деня на майката на летище „Орли". Тази стачка продължила повече от месец и една от жените била откарана в болница в тежко здравословно състояние. Президентът Митеран лично посетил стачкуващите, което само по'себе си показвало нарасналото влияние на движението^
Когато преговорите навлезли в своя критичен стадий, кръстниците предали щафетата на Жоржина Дюфоа, министър на емиграцията във френското правителство. Жоржина била първата, за която исканията на майките станали първостепенен проблем. Тя била организаторката на чартърния полет през 1985 година за първото посещение на децата във Франция. Подобно на Ани Сюжие и Ан-Мари Лизен и тя си спечелила уважението и доверието на алжирците, защото била на мнение, че е важен не протоколът, а сериозното отношение на партньора към поставения проблем.
Искам думата ви на мъж, а не на дипломат обърнала се тя веднъж към висш държавен служител, за да го подтикне към действие.
Алжирците й направили най-големия комплимент, който може да получи жена, като заявили: „Тя е упорита като истински мъж."
Въпреки че Алер вече не работел за каузата, неговите идеи все още съществували в проектодоговора, който бил лично негово дело. Оставала само не особено приятната задача текстът да бъде проверен и изгладен. Договарящите се страни си давали сметка, че готовият текст на документа трябва да бъде кристално ясен по две причини: за да бъде приет и подписан от двете страни и да бъде спазван от правните системи на двете държави.
232
Преди всичко договорът трябвало да бъде съобразен с чувствителността на алжирците към собствената им култура. Както отбеляза Линда: „Не можеш да кажеш на алжирския баща, че не е глава на семейството и няма да може да контролира собствените си деца." Или както казват алжирците: „Не може да принудиш един достоен баща да се откаже от своето дете." Имайки предвид именно тези неща, допълни Линда, работещите върху текста трябвало да избягват такива думи като „майка" или „баща". Едва ли можело да се очаква от договора да обедини правните традиции на двете страни. В него била въведена формулировката „родителят, понесъл отговорността" и се обръщало особено внимание на това, което би било най-добро за детето. Очаквало се текстът да бъде по-скоро практически, отколкото юридически издържан.
По двата основни принципа на договора почти липсвали както въпроси, така и противоположни мнения. Първият гласял, че децата имат право да останат да живеят на мястото, което считат за свой дом, и че нито един от двамата родители не може да ги отвежда насила. Вторият принцип потвърждавал правото на детето да се вижда и с двамата си родители, включително и правото му на редовни посещения при родителя, на когото са отнети родителските права.
Кръстниците били сигурни, че взети заедно, тези два принципа ще попречат на много родители, които биха направили опит да отвлекат децата си в друга страна. При условие че отвлеченото дете ще бъде незабавно връщано у дома, мнозина щели да се разколебаят или направо да се откажат от намерението си. И ако тези родители бъдат уверени, че бащинството или майчинството им не е застрашено, без значение от семейното им положение, те едва ли ще се решат на подобна отчаяна постъпка. Ако децата имат право да пътуват свободно и без ограничения от единия при другия родител, от един до друг континент, от една в друга културна среда няма да има причина някой да ги спре.