Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
От друга страна, у мен вече не оставаше и капка съмнение, че пустите куалуди ще довършат Дани. Имаше сериозен проблем с тях и май му беше време да потърси помощ.
Книга III
Глава 21
Форма пред съдържание
Януари 1994 г.
В седмиците след провала на паркинга се изясни, че охранителните камери на шопинг-центъра не са уловили ясно номера на колата на Дани. Но според Тод от полицията му предлагали сделка, стига да им кажел кой е шофирал ролс-ройса. Тод, разбира се, им казал да ядат лайна и да се задавят, но имах слабото подозрение, че леко преувеличава — че полага основите за парично изнудване. Както и да е, аз му обещах да се погрижа за всичко, а той се съгласи в замяна на това да остави Дани жив.
Та остатъкът от 1993 година мина безпрепятствено — в смисъл, че представлението „Животът на богатите и дисфункционалните“ продължи с пълна пара и завърши триумфално с публичното предлагане на акциите на „Стив Мадън Шуз“. Цената им се закрепи леко над осем долара, което означава, че покрай мишите ми дупки, временно преотстъпените единици и комисионните върху акциите, продадени по собствената ни фирмена сметка, бях трупнал малко над двайсет милиона долара.
За Коледа и Нова година направихме двуседмична ваканция из Карибско море на борда на яхтата „Надин“. С Графинята щуряхме като някакви рокзвезди и успях да заспя в почти всички петзвездни ресторанти между Сейнт Бартолъмю и Сейнт Мартин. Освен това успях да се наръгам с харпуна си, докато се гмурках нафрашкан с куалуди, но раната се оказа повърхностна, та с изключение на това, пътуването ми мина почти без произшествия.
Но ваканцията свърши и дойде време пак да се захвана с работа. Беше вторник през първата седмица на януари и се намирах в кабинета на Айра Лий Соркин — белокосия перчемлия, изпълняващ ролята на главен външен юрисконсулт на „Стратън Оукмънт“. Както всички други видни юристи с бели якички, и Айк бе направил навремето известен трудов стаж, работейки за лошите — или за добрите, в зависимост от гледната точка, — което ще рече, че бе работил за агенция, регулираща фондовите борси. В конкретния случай беше бивш началник-отдел в нюйоркската регионална служба на Комисията за ценни книжа и борси, СЕК.
В момента той се беше изтегнал на прословутия си тапициран в черна кожа трон, обърнал бе длани към тавана и казваше:
— Точно сега трябва да скачаш от радост, Джордан! Преди две години СЕК заведе срещу теб иск за двайсет и два милиона долара и искаше да ти закрие фирмата; сега вече са готови да се споразумеят да им платиш само три милиона и да плеснат леко фирмата през ръчичката. Пълна победа. Само това мога да кажа.
Отвърнах на моя печен юрист със служебна усмивка, макар вътрешно да изпитвах противоречиво чувство. Новината беше прекалено голяма за първи работен ден след коледна ваканция. В смисъл, от какъв зор трябва да бързам да се споразумявам, след като СЕК не бяха намерили и една сериозна улика срещу мен? Бяха завели иска преди повече от две години, като ме обвиняваха в манипулиране на цени на акциите и прилагане на силови тактики при продажбата им. Но не намериха почти нищо в потвърждение на тези свои твърдения, особено що се отнасяше до манипулирането на акциите — по-сериозното от двете обвинения.
Комисията призова четиринайсет стратънци, дванайсет от които бяха положили дясната си ръка върху куп библии и после бяха изсипали куп лъжи. Само двама стратънци се бяха паникьосали и бяха казали самата истина — тоест, че са използвали силови тактики и прочее. А за благодарност, че са били честни и откровени, Комисията ги бе изхвърлила от борсовия занаят. (Нали всъщност си бяха признали под клетва, че са нарушили закона.) А каква бе ужасната съдба на дванайсетимата излъгали? О, каква поетична справедливост! Всеки един от тях се измъкна без нито една драскотина и досега си работеха в „Стратън Оукмънт“ — звъняха усмихнати по телефоните и вадеха очите на клиентите си.
Но въпреки чудната поредица мои успехи при отбиването на тъпаците, Айра Лий Соркин — самият той бивш тъпак — и сега ми препоръчваше да постигна споразумение и да оставя цялата работа зад гърба си. Аз обаче не успявах да се помиря с логиката му, тъй като „да оставя всичко зад гърба си“ не означаваше просто да си платя глобата от три милиона долара и да обещая в бъдеще да не нарушавам правилата на борсата, а означаваше освен това да бъда отстранен за цял живот от борсовата индустрия и да напусна завинаги „Стратън Оукмънт“ — плюс, сигурен бях, куп допълнителни условия в смисъл, че ако по някакъв начин се гътна, а после съумея пак да възкръсна, забраната ще продължи да е в сила.