Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Рафаел се облегна назад на стола си с нерадостна усмивка.
– Ясно, съобщението е получено. Голям щастливец е твоят Тим, от мен да му го кажеш.
Робин се позасмя и се изправи, като леко закачи ръба на масата. С чувство на известно неудобство излезе от чайната.
Докато вървеше към офиса на Изи, тя разсъждаваше над поведението на министъра на културата. Изблиците на лошо настроение и параноичните дрънканици според нея не бяха изненадващи у човек, тормозен от двама изнудвачи, но приказките на Чизъл, че му е телефонирал мъртвец, бяха безспорно странни. Не й бе направил впечатление на такъв, дето би вярвал в духове или в божествено възмездие, но пък си даде сметка, че алкохолът правеше хората чудати... И внезапно си припомни озъбеното лице на Матю, когато й се бе разкрещял в неделя.
Почти се бе изравнила с вратата към офиса на Уин, когато регистрира факта, че отново е отворена. Робин надникна в стаята. Изглеждаше празна. Почука два пъти. Никой не отговори.
Отне й по-малко от пет секунди да стигне до контакта под бюрото на Герайнт. Изключи вентилатора, измъкна скъпоценното подслушвателно устройство и тъкмо бе отворила чантата си, когато гласът на Аамир изрече:
– Какво си въобразяваш, че правиш, по дяволите?
Робин ахна, понечи да се изправи, удари силно главата си в бюрото и простена от болка. Аамир току-що бе станал от кресло, извърнато под ъгъл към вратата, и сваляше слушалките от ушите си. Явно си бе направил кратка почивка, за да послуша айпода си.
– Аз почуках! – оправда се Робин с насълзени очи, докато потъркваше главата си. Записващото устройство още беше в ръката й и тя го скри зад гърба си. – Помислих, че няма никой тук.
– Какво правиш? – повтори той и тръгна към нея.
Преди да е успяла да му отговори, вратата се отвори докрай и влезе Герайнт.
Тази сутрин нямаше лишена от устни усмивка, нито самомнителен апломб, нито дръзки подхвърляния към Робин. Уин изглеждаше някак по-смален от обикновено с лилави сенки под очите. Озадачен прехвърляше поглед помежду Робин и Аамир, който взе да му разправя как Робин е влязла непоканена, а през това време тя успя да тикне устройството в чантата си.
– Много съжалявам – каза, като се изправи в цял ръст, цялата изпотена. Съзнанието й бе обзето от паника, но изведнъж в него изскочи идея. – Канех се да оставя бележка. Просто исках да го взема назаем.
Двамата мъже се намръщиха въпросително, а тя посочи към изключения от контакта вентилатор.
– Нашият е повреден. Стаята ни е като пещ. Реших, че няма да имате нищо против – обърна се умолително към Герайнт. – Исках да го взема само за половин час. – Усмихна се жално. – Честна дума, прилоша ми преди малко.
– Не бива да го казвам, но прегряването много ти отива – подхвърли Уин с лека усмивка, а Робин се насили да се изкиска.
– Е, можем да се лишим от него за трийсет минути, нали? – обърна се той към Аамир. Онзи нищо не каза, само стоеше изпънат и наблюдаваше Робин с неприкрито подозрение. Герайнт внимателно повдигна вентилатора от бюрото и го подаде на Робин. Когато тя се насочи към вратата, той леко я потупа под кръста.
– Приятно обдухване.
– О, благодаря – отвърна тя цялата настръхнала. – Много ви благодаря, господин Уин.
28
„Нима вземам толкова присърце делото на живота си, че постоянно срещам спънки и пречки?“